Мек шум на листа.
Тих намек за постеля.
Кукувицата пее. |
Сълзите на очакването свършват.
Идващият дойде.
Всички пътища са сакрални. |
| |
|
|
Млада жена
филцова шапка си слага.
Щастливо е огледалото.
|
на Микеланджело:
Интелекта е труд.
А знанието умора.
Посветени са мълчаливи.
|
| |
|
|
Една голяма гъба белее.
Втора нараства близо до нея.
всички знаци радват шамана.
|
Ранена змия призовава шамана.
Ръцете обречени, галят знаците
додето съсъкът стане надежда.
|
| |
|
|
Заснежените върхове плуват.
Ръката на майка ми потрепва
и утрото става оранжево.
|
Като пера от пречупено крило.
Като роса върху есенен лист,
като хайку отмиращ.... |
| |
|
Гласът на нейното куче
докосва сърцето ми.
То все още ме обича. |
Радостният смях ечи.
Вибриращият смях заражда.
Опошлена душата мълчи.
|
| |
|
|
Бяла птица целува морето.
Вълните угасват
удавени от песъчинките.
|
на Верозене:
Синьо – зеленото е спокойно.
Синьо – зеленото е начало.
учителите са хармонични.
|
| |
|
|
Бледото момиче гледа
новата луна
и душата му предрича.
|
Не от тук. Не от там.
Като него –
нямаш истинско лице.
|
| |
|
|
Листата шумят.
пеперудите целуват цветята.
Стъпките ти глъхнат.... глъхнат...
|
Шуми на спомените водопада.
Заслушани са
мъртвите листа.
|
| |
|
|
Стреляй разум,
опъни тетивата някъде
сърцето чака стрелата.
|
Очите благовестят.
Устните предизвестяват.
Започвам да се безпокоя. |
| |
|
|
Рибите дишат вода.
очите на рибите
отричат вълноломите.
|
Причудливите неща прииждат.
Радостта на твоя глас
в липсата си ме зазижда. |
| |
|
|
Продъненото око на чеп
ме гледа съчувствено.
Отново вали.
|
Очите се смеят.
Тялото на душата усеща,
питонът има нежна кожа. |
| |
|
|
Цифрите вещаят съвпадение.
Очите търсят знаците.
Хармония.
|
Портрет
Внезапен трепет,
долавя тялото ми
идващата пълнота. |
| |
|
|
Зимата навява тишината.
Снежинките се стаяват.
Става топло.
|
На тичинките ведрото ухание,
на изгрева искрящия ефир –
в очите ти.... |
| |
|
|
Четката плува в нощта.
Сънят приижда и отминава.
Есен е.
|
Изящно нежен е околният им ръб.
Омаен дъх из тях шепти.
Блажено е червилото. |
| |
|
|
Излъчването ти сгрява снега.
Отношението приижда
със стремежа на кълновете.
|
Сложи ме там.
Сгуши ме в тях.
Отнеси ме. |
| |
|
на Бетовен:
Жреците служат. Жреците обслужват.
Жреците са жертвеник.
А съдбата е Троя. |
Ослънчен хребетът прозовява.
Ожарено стеблото тръпне, тръпне...
Лозата търси ствол да се обвие. |
| |
|
|
Бледата нощ се оглежда стаена и сластна.
Настървеният мрак открива страстите
и човекът потръпва.
|
Сълзят очите на демоните на нощта.
Рушат се тайнство и страх.
Ръцете ти, ръцете ти... |
Версия за печат
Нагоре