Галерия
Главно меню
Публикации
Брояч

   всичко

   посетители онлайн

Книги - 12-те тайнства на Христос
Эта статья доступна в стандартном RSS формате для публикации на вашем сайте:
http://www.iskri.net/data/artbg.xml

12_t.jpg


Тук ви предлагаме следните откъси от книгата:

Молитвата "Отче наш"

Живототворчество - I: Възкресението на Лазар

Живототворчество - II: Разпятие и Възкресението

 

МОЛИТВАТА "ОТЧЕ НАШ"

        Молитвата "Отче наш" е едно от тайнствата на Христос, предназначено за всички души, съпричастни и причислили се към Неговото наследство на Земята. Приемането на Христовия принцип за отношение към света и себеподобните е в основата на цялото учение. Тъй като Христос е посредник между Отца и Хората, Той определя система от лично слово, което всеки християнин да отправя към Отеца Небесен. Тази молитва би могла да се нарече външната, екзотеричната част на строго езотеричната Евхаристия. Колкото "Отче наш" е за лична, но широка употреба, толкова Евхаристията е сакрално действие на свещенослужителя, на душата, приела да служи на хората и ръкоположена за това по наследството на Петър.
        От езотерична позиция, произнасянето на тази молитва обезпечава преминаването през Седемте специфични нива на Акашовите записи от самата душа, чрез излъчването на Менталното й тяло. Затова освен като лична молитва към Бога, тя е и всеобща молитва на вярващите, без оглед на етническата им принадлежност, тъй като Богът-Творец от Царството Небесно е Елохимен. Така всеки човек, всяка изпълнена с вяра душа, може чрез религиозен ритуал да вика своя етнически бог, но ако произнесе "Отче наш", тя автоматично вика и Елохимното Тяло на Небесния (Иже Си на Небесе). Христос е единственият Бог, който не принадлежи на отделна етническа религиозна система, а на всички души, израснали до нравствено съзнание и го заявява открито: Има и други овци, които не са от тази кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир (Йоан: гл. 10/16).ot4e_na6.jpg

        Елохимът е Онова множествено число, което Мойсей дава на Бога-Творец, без да обяснява принципните различия в описаните от него Божества в Първа до Пета глава на книгата Битие. Принципно всички богомолци се молят на своя бог, но всъщност молитвата им е към Всеобщата Творческа Йерархия, която няма в себе си тези разлики. Христос е Първият, който дава обръщението Отче наш, което е обръщение към цялата Йерархия, към Сътворците (да го създадем по Наш образ и подобие).
   
     "Отче наш" е всеобща молитва, която християнството пренася в Човечеството, което за съжаление още не може да осъзнае тази велика роля на християнството, най-ярко и смислено изразена в завета на Господ Иисус Христос - Обичай ближния като себе си. Не събожника си, не вярващия в този, в който и ти вярваш, а човека до тебе, какъвто и да е той, каквото и да е неговото вероизповедание.
   
     В Християнството, както казахме, Евхаристията като дело на свещенослужителите, е пречистване и приобщаване на душата към по-високо канонично ниво - нивото, в което хлябът и виното стават плът и кръв на Единосъщния. Сам човек не би могъл да навлезе в това специфично ниво. Без посредник, Първи от които е самият Христос, а след него всички ръкоположени свещенослужители в Неговата църква, душата не е в състояние да отвори този канал и да се приобщи към тайнството на пречистващите се. Делото на Христос е именно в това - да създаде, чрез Учителя Иисус, нужната за тялото и душата система за приобщаване към висшите нива на Царството Небесно. Затова Христос определено и безапелационно заявява: При Отца се ходи само чрез Мене!
   
     Вярващата душа, изпълнила завета на дело, рано или късно стига до идеята за причестяването, а от там и за възможността тайнството да я приобщи към обещанието на Сина Божий: Вяра имайте и всичко останало ще ви се придаде!
   
     Молитвата "Отче наш" има няколко нива на вибрационно звучене, които въздействат върху вибрационното ниво на тази специфична полоса от Акашовата зона, където се намира личният запис за Пътя на душата - Съдбата (в Индия се нарича Карма). Ще проследим тези нива по реда на тяхното задействане от богомолеца, така както той би могъл да навлиза сам в Акашовото ниво и над него.
   
     Отче наш, Който си на Небесата! Да се свети Твоето име;
да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята;
насъщният ни хляб дай ни днес;
и прости ни нашите дългове, както и ние прощаваме на длъжниците си;
и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството и силата и славата во веки. Амин (Матей: гл.6/9-13)

   
     Евангелист Матей, апостол на Иисус Христос и непосредствен свидетел на делата Му, е дал тези пет части на специфичност на молитвата, при които се получават петте вибрационни нива на Менталното тяло. Същността на действието на Умственото тяло се свежда до два специфични момента. Първият е така нареченият Низш Ум (Ментал), изразяващ се чрез инстинктите и желанията на Душата. Неговата основна дейност е да задейства всички системи на организма, отговарящи за оцеляването му в средата, където живее, включително и възпроизводството на вида (половата). Вторият, Висшият Ум, е ниво на умствена дейност, присъща на интелектуализираното съзнание. В книгата ни "Отношението - функция на еволюцията" разгледахме подробно тези пет нива на дейност на ума, кодирани от Мойсей под общото име изяждане плода на познанието. Тук уточняваме само, че става въпрос за преминаване на ума в активно осмисляне на света около себе си чрез трите степени на дейност: теза-антитеза-синтез или възприятие, анализ на информацията и извод. В позицията, която разглеждаме тук, тези качества на ума имат собствена енергийна вибрация, излъчвана от мозъка по време на дейността му. Религиозното съзнание е насочено съзнание - то е ритуализирано и отнесено към конкретни идейни обекти, каквото е най-общо казано понятието Бог. Като такова, то притежава качеството бързо и естествено да се настройва на нужната вълна. Всички молитви, особено дългото вибрационно наслагване на мантрите, имат точно тази цел - да настроят ума и чувствата на молещия се към идейния обект на неговото съзнание. В много от религиите се използва изображението като опредметена идея, за да се улесни съзнанието на човека. Такива са всички религиозни обекти - от тотема до иконата или образа на Буда.
   
     Насоченото религиозно съзнание много бързо подчинява ума на идеята, отнесена към божеството. Но само в Християнството тази идея има най-висшия адресант - Богът-Творец. Небесният, Незримият, Неописуемият. Христос е Учител, дал право на човека да осъзнае възможността за пряка връзка между Бог и Човек. До него всички контакти с Бога са чрез посредници - пророци, гадатели, божества и т.н. И това право не е само в идеята, а и в прекия контакт: чрез възможността на ума да достигне Висшето самосъзнание и чрез Душата, посредник между Материята и Духа, да завибрира на ниво Божественост. Умът в този случай се явява като междинно звено, като посредник между физическия свят и метафизичния.
   
     Ще разгледаме тези Пет нива на навлизане на Умствената вибрация в метафизичния свят на Бога.
   
     ПЪРВО:
        Отче наш, който си на небесата! Да се свети Твоето име;

   
     Вибрацията, която тези слова пораждат, настройва ума на ниво излъчване. Съзнанието оттласква всички странични дейности и приглушава мислите, които умът непрекъснато обработва, обсъжда или носи в себе си като проблем. На физиологично ниво Хипофизата намалява количеството хормони, осигуряващи активната дейност на мозъка и по-точно на Лявото полукълбо. Епифизата се подготвя за дейност, но все още не е активирана. В този момент започва активно да работи и Варолиевият мост, който приглушава сетивността на Гръбначния стълб, а от там и на целия организъм. Ретикуларната формация (1)
също преминава на ниво задържане на сетивната информация. За сметка на това Лимбалният дял повишава дейността си.
   
     Ако си позволим да използваме компютъра като пример за илюстриране на разглеждания процес, бихме казали, че сега операторът задава команда за избиране на определена програма за работа, намираща се в Главната памет. Двете изречения, цитирани по-горе, имат точно тази задача. Второто по-скоро насочва вътрешното състояние на смирение и преклонение, което гарантира освобождаването на ума от странични влияния.
   
     ВТОРО:
   
     да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля, както на небето тъй и на земята
   
     Първото изречение от втората част продължава тази настройка, като фиксира вниманието към два специфични момента, регламентирани от понятията царство и воля. Става въпрос за Място и Принцип на действието.
   
     Понятието Царство Небесно е въведено също за първи път от Христос. То е мястото, където се намира Отеца Небесен (Иже Си на Небесе) и където Той е обещал да заведе душите, следващи заветите Му. Понятието е много широко и много неопределено, защото не е възможно да се разясни на човека, какво представлява то. Може би апостолите са научили повече, но не бива да забравяме, че само на тях е дадено да знаят тайните небесни. С неговата неопределеност, всъщност, съзнанието на богомолеца се освобождава от конкретни обстоятелства, които интелектуализираното съзнание рано или късно ще се опита да анализира и разшифрова. И ще сгреши, дори когато е близо до истината. Такава е участта на въображението -винаги остава в плен на човешките понятия и представи.
   
     Волята е код за дейност. Чрез този код богомолецът призовава действената същност на Бога към съпричастност. Тя е и единствената форма за прилагането на Космичните принципи на последователността и принадлежността. Тя е израз и функция на качествата на посветените. Богът трябва да бъде най-висшата степен на тази функция. Понятието воля, в езотеричен аспект, е символ, олицетворяващ Втория закон на посветените, при който Посветеният е длъжен да откликне. Христос неотклонно и последователно се подчинява на този закон - от чудото в Кана Галилейска до всяко друго негово деяние към молещите го хора. Този Втори закон гласи: Не се намесвай никога, по никакъв повод и начин в живота на другите, освен когато бъдеш помолен, но помолят ли те - нямаш право на отказ, защото душа е призовала помощта ти. На този закон се подчиняват всички ученици и Учители, още повече Божественото съзнание, което е част от създателите на тези Космични закони.
   
     Призован по този начин, Отецът Небесен не може да не приеме, да чуе молбата на вярващия. Остава само да се укаже принципът на комуникацията, който определя обратната връзка. Тя е: както на небето, тъй и на земята. Двустранната връзка е осъществена. Второ ниво е реализирано и затова може да се премине към конкретната молба.
   
     ТРЕТО:
   
     Насъщният ни хляб дай ни днес.
   
     Христос определя целенасочено последователността на най-значителните за християнина молби, които не се свеждат до личните му желания, а до принципни неща, осигуряващи пребиваването на душата на земята, докато дойде часът на разделянето на стадото на овци и кози. Както в последната си, Владическата молитва, Той не моли за привилегии на апостолите, когато напусне този свят, а за опазване на живота и делото им. Сега обаче Христос завещава код за милост към всяко живо същество, призовало Отеца да съхрани оцеляването му в битието. Осигуряването на живота е първото условие, за да може да се прояви душата в материята. Веднага след това следва прилагането на принципа на Отношението, което развиващият се ум непрекъснато отработва и по силата на опита непрекъснато поражда причинно-следствени връзки. Христос опрости света, но заветът: Не прави на другия това, което не искаш да ти правят на тебе и Обичай ближния като себе си изисква да започнат хората да прилагат опрощението като естествено свое поведение. Затова веднага следва
   
     ЧЕТВЪРТО:
   
     И прости нам дълговете ни, като и ние прощаваме на длъжниците си;
   
     Опрощението е втората принципна молба на душата към Отеца, като тя свежда себе си до закона както и аз прощавам. Така се премахват греховете и отпада порочното съдене на душите една друга. Не може да бъде опростен този, който не се е научил да прощава!
   
     На това ниво Епифизата работи на пълна мощност. Смирението е достигнало върхова фаза и душата излъчва над нивото на обезличения Аз. Лимбалният дял, особено Мамиларните и Бадемовидни ядра излъчват към космоса с пълна мощност. Вълната Човек-Бог и Бог-Човек е едновременна и непрекъсната. Вибрацията навлиза в Шесто ниво на Акашовите записи, където се намират Ангелите пазители, регистриращи духовния потенциал на вярата на молещия се. Според неговата сила и чистота се определя, дали духовната мощ може да пробие последното ниво на Акаша и да измоли душата своята защита от Княза на този свят и неговите ангели. Ако успее, тогава идва
   
     ПЕТО:
   
     И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин
   
     Да се измоли защита от тъмните сили, от ангелите на злото, е нужно, защото само така Небесното войнство, начело с Архангел Михаил получава правото да брани душите - по силата на цитирания по-горе Втори закон на посветените души. Злото съществува. То е принципен въпрос на еволюционните уроци, които всички същества, слезли в материята, за да еволюират чрез опита, трябва да изпитат и усвоят тук - на Земята, в царството на Княза на този свят. Няма душа, която да не е подлагана на тежки изпитания, в които да докаже качеството си и на кого служи: на Бога или на мамона. Дори Христос не можа да мине без среща с тези представители на злото в лицето на Княза. И на три нива бе изпитван. Всяка човешка душа трябва да мине по този път. Но душата е слаба в материята, затова от началото на света е защитавана и водена от вече еволюирали стари души, които идват, за да помагат на своите събратя, да се освободят от Този свят. В епохата на кармичните приключвания обаче, след саможертвата на Сина Божий, човекът има право на лична молба за помощ от самия Отец. Има ли друга религия в света, която да е дала на своя вярващ по-значимо средство и доказателство за любовта на Отеца към хората?!
   
     Вибрацията на Епифизата, на целия ум и особено на Дясното полукълбо е върхова. Отецът, Ангелите на Живота и Воините на Христос получават правото да защитават душата, по силата на нейната лична молба. Това означава, че обратната вълна, към човека, е изпълнена със сила, очистваща Умственото и Емоционалното тяло от навлезлите в тях същества от тъмната ложа. Архангел Михаил вече може да воюва в Тънкия свят за защитата на тази молеща душа. Ако хората знаеха тази истина, ако с вяра и любов казваха всеки ден "Отче наш", нямаше да ги има много от обсебванията и злото в този свят.
   
     Тук трябва да отбележим и още един факт. На това ниво в Западната и Източната Православни църкви, по силата на светото Кръщение, към защитата на душата се приобщава и Светецът-закрилник. Отговарящата свята душа се присъединява към Небесното войнство и чрез своето лично поле защитава човека. Тази е великата роля на светците, отдали живот, за да придобият съвършени и недосегаеми от тъмните сили Плазмени тела. По силата на своя човешки подвиг те стават защитници, които ние не виждаме, но които чуват молбите ни и пазят чистотата на вярата ни.
   
     Петото ниво на молитвата има чисто принципен защитен характер. Тя не брани от конкретно действие, а защитава чрез предпазване. Светецът тогава застава до енергийното поле на душата и не допуща тъмните сили в нея. Но това той може да направи, само ако е помолен или ако му е възложено от Отеца - в епохата Риби от Христос.
   
     Затова да се отправи подобна молба към Отеца означава да се иска предварителна защита на Три нива:
   
     1.  Самият Отец да не позволява на Сатаната да подлага на изпитания душата, защото тя, съзнавайки, че е слаба и не може сама да се бори с тъмните сили, моли за помощ и защита.
   
     2.   Небесното войнство получава  правото да  приеме душата под своя закрила и да я приобщи към Йерархията на светлината.
   
     3.  Светецът получава поръчение от Владиката на света, Христос, да закриля душата. Като Владика по чина Мелхиседеков, Христос има правото сам да прецени, как да защитава душата и какво да е поръчението Му към светеца - закрилник.
   
     Освен това, към казаното по-горе може да се прибави и застъпничеството на Дева Мария, която като проява на Светата Троица има функцията на застъпница на душите пред Христос.
   
     След изказаното желание на душата да бъде защитавана от Небесното войнство, идва ред на приключване на връзката с Отеца. Това става чрез кодовете на трите същности на проявата на Твореца в материята: Царството, Силата и Славата. С тези три понятия се фиксират отново мястото, приложената енергия за защитата и последвалата благодарност на душата към Него, изразена чрез отдаване на слава на Небесния защитник. Бихме казали, че душата затваря файла на контакта. Връзката окончателно приключва непосредствено след кода Амин, който е вибрация на потвърждението и благодарността. Същото значение например има звукът Ом в индийската религия.
   
     Обяснихме какво представлява молитвата "Отче наш" като езотерично тайнство. Нейната широка употреба я прави универсална и изключително ценна за търсещата защита душа.

 

2003г. Спас Мавров

 


(1)
Варолиев мост - предполага се, че именно тук се намира механизмът, който извършва прекъсването на входовете и изходите на мозъка. Тази дейност е особено важна, защото се намира на мястото между двата главни дяла на мозъка - Главен и Гръбначен.

Живототворчество I - Възкресението на Лазар

   С възкресяването на Лазар Иисус Христос продължава овладяването и доказването, пред свидетелите на делото му, на личния си ранг и единосъщие с Отца. По смисъла на "подобието" човек, всеки човек може да изведе своето лично еволюционно развитие до нивото ТВОРЕЦ и до способността да оживотворява. Това най-висше еволюционно качество е принципно присъщо само на Неговите Синове, които са в пълнота "Негов образ и подобие". Христос е единосъщен, той е част от трисъщното единство, което означава, че има всички възможности да оживотворява. С посочените възстановявания на живота до тук (момичето и момчето) Той отработва сам, в материята, тази присъща само на боговете способност.
    Доказал, че може да оживотвори двата полюса на разделената насила на две части цялост на Адам Кадмон (Андрогенът), Христос трябва да отработи в материята и способността да върне към живот клетъчни структури, при които имаме явен разпад.(...Господи, мирише вече; защото е от четири дена - уточнява Марта, (Йоан: гл. 11/ 39).
     Значението на Лазаровото възкресение е огромно. Четвъртичният принцип, по силата на който са структурирани четирите базови клетъчни структури на органите, е започнал да губи своята устойчивост и се разрушават фините взаимодействия между елементите и енергиите, известни като огън, вода, въздух и земя. Тези четири кода за взаимодействие и степени на отношения са най-общият, но и най-сложен принцип при формирането на ДНК. Те са подчинени на един от най-важните закони, по силата на който се извършва скачването на гените и образуването на бивалентните връзки на ДНК на бъдещия плод. Целият процес е наречен от науката Синапсис, а неговата вътрешна, непредсказуема и неразбрана все още специфика, се нарича Кросинговър.
    При Лазар клетъчните структури вече се разпадат, междуклетъчното вещество започва да гние и структурите на органите предстои да се разрушат. Да бъде върнато Етерното електрично поле обратно и да се заставят надисите да оживят отново невроните и клетките, е по силите наистина само на Божествена космична Душа. Единосъщна с Твореца и Творците. В аспекта на Триединната същност - да, но нека не забравяме, че не е творец само Отеца, а цялото Елохимно единство от Седем Творящи Души. И всяка от тях е Владика на един от Седемте принципа, въпреки че владее и останалите в общото дело. Следователно Христос е Владика на Седемте принципа, защото последователно доказва, че ги владее, като ги прилага в материята пред учениците си. Ето една от изключителните Му характеристики, отделяща го от другите Синове. Защото Луцифер, Планетарният ангел на Земята, също е син на Бога и може да твори в материята живи души, но не може да оживотворява Човешка душа. Ставайки Планетарен Ангел, той губи своята способност да оживотворява, затова го наричат паднал ангел. А може би саможертвата Му да предостави същността си за тяло на планетата и така, призовавайки душите в материята, да даде на хората възможността да еволюират, не е била извън Плана на Творците?!
    Връщането на Етерното тяло и на електромагнитните му вибрации в клетките е колосална способност, присъща само на Душа, завършила своята еволюция до Божество.
    Възкресението на Лазар става по много странен начин. Вътре в Христос се извършват особени промени. Той се просълзява от скръб към Лазар и въпреки това като че ли не бърза да го съживи. Не чуваме да казва и сакралните думи за оживотворяване на душата, за връщане на ритъма на живота и сърцето: Талита!
    Христос произнася само името на Лазар и му нарежда да излезе навън.
    И Лазар излиза. Повит, опакован в савана, със забрадено лице и вързани ръце и крака... Христос нарежда: разповийте го и оставете го да ходи! (Йоан: гл.11/44)
    Тук величието и мощта на оживотворяващия са толкова големи, че енергийното поле на Четирите енергийни вибрации (наричани в "Откровението"още "Четирите вятъра"), завихрят около тялото поле и го "носят", изнасят го навън. Чудото е шокирало всички присъстващи. Дори апостолите, онемели от ставащото, не са могли да осмислят как ходи Лазар!
    И все пак той ходи, храни се, живее след възкресението си. Възстановени са всички функции на организма му. Далеч сме от идеята да разшифроваме спецификата на Принципа за енергетизация на четирите клетъчни системи у човека. Не можем, а и не е предмет на темата ни.
    Но ще си позволим да напреднем още малко в генетиката на човешкия род. Христос е притежавал уникалната способност да възстановява организъм при разрушаваща се вече 1) междуклетъчна система, 2) клетъчна структура и 3) енергетизиране на тънките структури. Разгледани по отделно, това означава:
    1) В междуклетъчното пространство на телесните клетки се намират нервните клетки и техните пипала. Христос ги е активирал и ги е върнал към живот, вследствие на което тялото може отново да живее, да координира своите действия, да ходи, да говори, яде и т. н. Надпейте отново са живи. Мозъкът получава информация и може да предава сигнали по нервните пътища.
    2) Разпадащата се клетка е върната към живот. Христос е активирал отново енергийните центрове на клетката (митохондриите) и те са осигурили нужната й за живот енергия. Тук трябва да уточним, че ДНК на клетката не е била разрушена. В противен случай клетката не може да заработи и няма как да следва собствената си програма за живот и дейност. Връзката митохондрия - ДНК е задължителна, за да имаме жива клетка. Ето в тези знания се корени ревностното спазване на традицията, да не се погребват мъртвите до третия ден. Ако посочената връзка се възстанови по някакъв начин - организмът може отново да оживее. Задължението на третия ден да се прелее гробът на мъртвия идва от знанието, че тогава започва разрушаването на клетъчните структури. На деветия ден всички връзки митохондрия - ДНК са разрушени. След четиридесетия ден всички ДНК на клетките, без костните, губят енергийната си характеристика по отношение на четирите кода (вода, огън, въздух и земя). Много ритуали в Църквата имат твърде приложен характер, свързан със стари конкретни знания. Христос ги е знаел отлично.
    От традицията на юдаизма следва да разберем, че Лазар е бил мъртъв от седем дни (три преди и четири от погребението). Следователно Христос е знаел, че връзката митохондрия - ДНК не се е разпаднала още. И започва трудната си вътрешна настройка, за да насочи личната си сила така, че да може да върне тялото на Лазар към живот. Биополето Му е запулсирало с такава сила и мощ, че тялото на Лазар се задвижва в пространството. Но силата на движението е идвала отвън, защото краката му са били вързани, а е ходел. Полето го е носило, предвижвало го е в пространството.
    В аспекта и традицията на християнската сакрална символика, обозначаваща кодовите символи на различните Йерархии, пряко свързани с еволюцията на човечеството и по-специално на Пета коренна раса, можем да отбележим, че това чудо на Христос е показателно за неговата власт над Йерархии, за които нито юдаизмът, нито християнството знаят повече от пестеливото и напълно кодирано слово на Стария завет (книга на пророк Йезекил) и Откровението на Йоан Богослов. Посочените три възстановявания на животворните функции на системи от организма на човека дават ясно доказателство за владичеството на Христос над следните три специфични клона от Втора и Трета Йерархии:
    1. Власт над Йерархията на Ангелите - Синовете на Живота.
    Към тази Йерархия принадлежат двете основни части на Питрите - Лунните богове, създателите на живота още по времето на Лунната верига. Наричат се Бархишади и Агнишвати.
    2. Власт над Духовете на формата - Власти.
    Като основни творящи във формата Синове на Бога се проявяват така наречените Питри -Бархишади. Христос Владичества и над тази Йерархия, което показва, че "образът" развиващ се в еволюцията на нашето тяло, по принципа на подобието си с Бога, трябва да придобие определен и съвършен външен вид. В системата на промените, сегашното ни време е забележително с това, че започва окончателно развитие на двете слепоочни фонтанели.
    3. Власт над Йерархията на Духовете на Движението - Сили.
    Именно властта над тези Духове дава възможност Христос да възстанови отново функциите на органите в тялото като сърдечна дейност, кръвен и лимфен поток, нервна система и т.н.
    Възкресението на Лазар - третото по ред възкресение - доказва готовността на Христос към следващото му чудо, Самовъзкресението. Въвеждането на биополето на тялото Му (Иисус) в енергийна вибрация, можеща да оживотворява умъртвена материя, е отработено успешно.

Живототворчество II - Разпятие и Възкресение

    Стигнахме до двете най-тежки и специфични тайнства на Христос: Разпятие и Възкресение. Те могат да бъдат разгледани като трите най-характерни качества на всички споменати по-горе -преструктуриране, структуриране и деструктуриране. Всички те се отнасят до материи, олицетворяващи четирите природни стихии или по-конкретно казано, дават информация за Неговото умение да си служи с принципа на Четвъртичността в различните Йерархии на Творците. Разпятието и Възкресението обаче прескачат границата на външното умение - те са тайнства на Себетворчеството. Разбира се, истинската специфика се съдържа във Възкресението, защото разпятието е акт на външното към вътрешното. То е, специфично погледнато, илюстрация на това, което самият Христос прави със света - променя физическата му и духовна категория. До този момент Той активно се намесва в природата и духа, за да удовлетвори нуждите на молещите и нуждаещите се. Той формува и променя, за да даде на тях, а не на себе си. В Разпятието този процес се олицетворява от наказанието, което е форма, израз на атаката на света към Него. Разликата е само в това, че Той животвореше, а светът го убиваше. Защото за разлика от него Светът, в лицето не на закона, а на духовната власт, не можеше да даде живот. Той затова и слиза в материята - защото светът е изчерпан от примитивизъм и идолопоклонничество. С един единствен израз: Варосани гробници! , Христос определи качеството на духовността в света на евреите. Подчертаваме, че е на евреите, защото определено твърдим, че тези думи никога не са се отнасяли и не би могло да се отнасят към българския народ и неговите посветени служители, Колобрите, на Единния бог Танг-Ра.
    Активността на Света (евреите) се изразява чрез смъртта в закона. Този наказателен принцип на юдаизма трябваше да се промени, да се преобърне и насочи към творчество и живот в духа. Затова трябваше личен пример. И Иисус Христос го даде на евреите, а чрез тях и на света. Те бяха болните, на които донесе лек за душата, а не за тялото.
     Той приема смъртта и като Иисус, и като Христос. Чрез тялото на Първия доказа способността да претворява и оживотворява собствената си форма, а със безсмъртието на Втория доказа своя божествен произход.
    Можем да обобщим казаното до тук в няколко конкретни точки, отбелязващи тези процеси на трансформацията:
    1. Деструктуриране (смърт):
    а) отделяне на Етерното тяло от Физическото.
    б) трансформиране на Физическото тяло (материята) до плазмено (огнено) ниво.
    2. Извеждане на Плазменото тяло извън гробницата.
    3. Живот в Огненото тяло.
    4. Структуриране на ново Физическо тяло - пълно възстановяване на физиологичните процеси.
    Точка първа регистрира един обикновен за живота и необикновен по жестокостта си начин за смърт. Езотеричните науки посочват процеса на умирането като един от най-сложните и необясними факти от живота на хората. Неговата естественост не е предмет на нашето изследване. Ние говорим за насилствената, ненавременна смърт, при която Душата и Духът са принудени да напуснат Физическото тяло, преди да е получен сигналът за отделяне на Етерния носител от Физическия. При естествената смърт това става плавно и естествено. При естествената смърт Духът чува призива на космоса и откликвайки на този призив, започва самостоятелно отделяне на Жизненото тяло от Физическото. Технологично това означава енергията на нервните проводи да започне да се свива, надпейте се оттеглят и нервните клетки остават без нужната жизнена енергия. Този процес автоматично води до оттегляне на енергиите и на соматичните клетки, като тук процесът се отнася до изключване на енергоцентралата на клетката - митохондриите. Останали без жизнената енергия на Етерното тяло, те бързо изпадат в колапс. Процесът не води веднага до смърт. В това състояние клетките могат да издържат няколко дни. Посветените от Индия са наблюдавали случаи, когато това е ставало чак на седмия ден. Обикновено критичен е третият ден. След деветия се смята, че всички пътища за връщане на Етерното тяло са прекъснати и започва деструкцията на органите и клетките.
    При Иисус Христос процесът на отделянето на Етерното тяло от Физическото настъпва насилствено. Затова всички евангелисти отбелязват мига, когато "изпуска дъх". Ние приемаме този факт за момента, когато Жизненото тяло напуска Физическото. В унисон с казаното по-горе, би трябвало до третия ден тялото на Иисус да не се разлага и да остане цяло. Вратата на гробницата обаче е запечатана, а стражата пази да не дойде някой да открадне тялото. И въпреки това, тялото напуска гробницата. Повитото тяло на Лазар излезе само, с повити крака и ръце. То е отговорило, носено е от вълната на посветения Бог. Христос не може да разчита на такава помощ отвън. Тогава Той извършва процес, известен на посветените като организация на етерната материя до структурирането й, по код известен на посветения още преди действието (сега, в Индия, Сай Баба успешно извършва този процес пред стотици хора). Описахме го, когато Христос възпроизвежда по кода на материята хляба и рибата. В гробницата обаче Той трябва да извърши нещо друго - да деструктурира собственото си тяло и да го изведе извън гробницата. Процесът е известен на Земята само на посветени, достигнали Космично посвещение. А знаещите вече не принадлежат на човешкия род или го извършват скрито в камерата на някоя пещера, при подходящи енергийни условия. Така или иначе, Христос извежда тялото си навън. Тоест Той деструктурира Себе си до ниво Плазмено тяло.
    Специфичността на този процес се състои в това, че тялото запазва изцяло своята енергийна структура, до клетъчно ниво и по силата на определени постановки може отново да възвърне състоянието си. Когато Плазменото тяло е било готово, Той се явява на Мария Магдалена. И тази среща е знаменита с един Негов израз, който дава знание на посветените, че е извършил тайнството правилно. Когато Мария го вижда и познава, понечва да се докосне до дрехата Му. Христос произнася: Не се допирай до мене, защото още не съм възлязал при Отца си ( Йоан, гл. 20, стих 17). Интересен израз и забрана, защото как тя би се докоснала до него, когато се възнесе на небето? И кой след това го е видял или пипнал - след Възнесението Му?!
    Тези думи на Христос са доказателство за това, че Той в този момент е пребивавал в Огненото си тяло (Плазменото). Ако Мария се бе докоснала до него, огромната му мощ щеше да я убие на място. Огнената субстанция на Плазменото тяло е с колосална мощност. В езотеричните науки съществува един пример, познат на хората, но не разбран нито от тях, нито от съвременната наука. Това е спецификата и необяснимото поведение на Кълбовидната мълния. Десетки са случаите, когато кълбовидна мълния показва поведение на разумно същество. За посветените всяка кълбовидна мълния е живо същество от низш порядък, идващо от паралелен на нашия свят - Огненият. Самосъхранението на този гигантски по мощност заряд е отлично, докато не се насочи енергията към проводник, можещ да организира енергията в друга посока. Нарича се преминаване от сферична в линейна посока. Тогава тя избухва, защото материалността на привличащото тяло я взривява. По-точно взривяват се неговите атоми, като при това разпадане се взривяват и енергоносителите на мълнията.
    Тялото на Мария Магдалена щеше да се превърне за миг във въглен, ако тя го бе докоснала. И днес има такива случаи на самозапалващи се хора. И то не един. Всички те са предизвикани от пренапрежение на Плазменото тяло у нас, при което енергията му е взривила собствената си клетъчна система. Знаем, че ще прозвучи фантастично, но ако всички органи в нашето тяло заработят едновременно на свръх обороти, никой не би могъл да издържи на гигантската мощ, която клетките отделят в този миг. Затова всички биологични структури са подчинени на двучасов енергиен ритъм, известен на астролозите като асцендентна фаза. Казано точно - на всеки два часа определен орган и принадлежащата му система работят според вълната на строго контролиран от определено съзвездие йонен енергиен поток. Човекът е малка част, микрон от Космоса, но ако изолирате този микрон, ще настъпи срив. Ще настъпи претрансформация, която прави от диаманта графит и обратното. Всички ракови заболявания имат за начало подобна екстремална ситуация.
    "Не ме докосвай, Марийо!" - заповед. За първи и единствен път Христос изрича забрана към конкретно лице. Той знае какво ще се случи.
    С този израз евангелистът дава информация на посветените след тях, как е приключил процесът на деструктуриране, обособяване на Огненото тяло и живот в него. Живот има, защото той изразява поведение и говори. Словото е вибрационен процес, способстващ активирането на мозъчните клетки у разумното същество. Това е голямата тайна на телепатията. Христос не е говорел с говорен апарат, а на мисловно ниво е предал енергиен заряд, който умственото тяло на Мария Магдалена е приело и облякло в думи, според своя собствен речников потенциал. Нека си припомним все още неразбраната сцена с идването на Светия Дух над главите на Апостолите на Петдесетница. Огнена материя, която кара всеки ученик да говори всички езици. Всъщност огненият потенциал дава възможност на мозъка да схване същността на словото и посредством своя личен потенциал да го излъчи навън като реч, като думи. Затова всички ученици, независимо че не са учили чужди езици, започват да говорят на тях. И всички ги разбират.
    Всъщност те говорят на телепатично, но озвучено от говорния апарат вибрационно трептене, което мозъците на присъстващите приемат и превръщат в лично слово - според езика си. Пристрастието на някои вярващи в това тайнство ги доведе до там, че бяха създадени протестантски секти, в които говорят на неразбираеми за хората езици, а друг след това им превежда казаното. Наивно е да се мисли, че на Бог не му е хрумвало да им говори направо на техния език. Така днес много учители, в Индия и Тибет особено, разговарят със своите ученици или предават уроците си независимо от разноезичността им.
    Но се появява един апостол, който категорично отказва да приеме на вяра възкресението на Иисус. Апостол Тома изразява недоверие и казва ясно: Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата му, няма да повярвам (Йоан: гл.20/25).
    Странно недоверие. Още по-странна е жестокостта на Христов ученик към най-благия Учител и Божи Син. Неверник ли е бил Тома, като е поискал да види и пипне символите и фактите?! Категорично - НЕ! Тома е апостол от групата на най-посветените ученици на Христос. Подобно на Натанаил и Филип, той няма никаква изразена друга дейност, освен да изчака своето време и да засвидетелства нужното. Тази високо посветена душа е имала знание и критерий за оценка на фактите. Тук място за чувства и сантименталност няма. Йерархията, ръководеща тази душа, я изпраща като свидетел за овладяното структуриране на Физическо тяло до възстановяване на всички физиологични процеси, както казахме в точка четвърта. Тома няма право да подмине този процес, защото за поколенията не би останало нищо от уменията на Христос. За трети път специфичните по ранг посветени изразяват недоверие, всъщност проверка, към Иисус. Натанаил, Йоан Кръстител, сега и Тома. Три пъти Иисус доказва знания и умения от ранг на Велика космична душа.
    Това чудо завършва по подходящия начин - Христос му позволява да пъхне пръст в раните. Така посветеният разбира, че Иисус може да структурира и костна система. Защото костната система е физическият модулатор на живота. Кост Негова няма да се счупи! - както бе казано в текстовете. Счупената кост при смърт означава деструктуриране с траен регресивен процес, при който не е възможно да се възстановява тялото. Знаели са го и римските посветени, затова пребиването на пищялите е било задължително при осъдените на смърт за убийство. Една дълбока тайна за тайните на живота. Така те са пазели обществото от прераждане на озверена душа отново в човешкия род. Ако на Христос бяха пребити пищялите, Той не би възкръснал. В старозаветието е описан подробно цялостен процес на трансформация на етерната субстанция в плът. Пред очите на пророка костите се събират, плътта се възстановява и воините отново са готови за битка. Но къде би се организирала плътта, ако я няма костната система?
   
Тук ще отбележим, че в еволюционен план, при уплътняване на Плазменото тяло на човека до Физическо, последната структурна част от него, която е достигнала твърдост, е Костната система. Еволюция без гръбначен стълб не е възможна. Еволюция в духовност без изправен гръбначен стълб също.
    Въпросът за липсата на вяра, в което Христос обвинява Тома, не е въпрос на неверието, а на блаженството на тия, които идват след тях и пак ще повярват. Иисус отлично е знаел какво трябва да направи Тома и затова не го изпитва, както най-често прави с учениците си, а директно му казва: Тури ръката си в ребрата ми - провери сам. Тома проверява и възкликва: "Господ мой и Бог мой!" А не възкликна ли така и Натанаил? И двамата веднага категоризират Иисус като Син божи и Господ, когато получават доказателства за ранга Му.
    Тома, назидателно наречен неверни, е най-високо посветеният ученик на Христос, защото той доказва, че е пратеник на Йерархията, владееща тайнствата на енергийното структуриране на материята. Той проверява Иисус, за да освидетелства за поколенията истинността на делото му.

 

 

 


Създадено: 03.08.2010 : 15:10
Обновено : 14.08.2010 : 20:33
Категория : Книги
Страницата е посетена 2142 пъти


Версия за печат Версия за печат

Информация
Официален сайт на Спас Мавров. https://www.facebook.com/spas.mavrov 
^ Нагоре ^