Галерия
Главно меню
Публикации
Брояч

   всичко

   посетители онлайн

Книги - Колобар
Эта статья доступна в стандартном RSS формате для публикации на вашем сайте:
http://www.iskri.net/data/artbg.xml

kolobar.gif
Изнесената тук информация е основата на Учението на Тангризма. Като Учение то има своите вътрешни ритуални интерпретации, които религиозната практика е отработвала в съзнанието на българите. От изложените идеи става ясно, че тази практика би трябвало да бъде минимална, принципна и с по-голяма нагласа на душата да следва съзнателно, отколкото да изпълнява поведенчески канонични обреди и внушения. Затова наричаме Тангризма Учение с религиозна практика.
Монотеизмът, като начало на Знанието, в което Божественото Вселенско ниво трябва да бъде интерпретирано до Земното Познание, е процес развиващ духовността като Цялост, като единство между Дух и Материя. Вътре в цикъла на Времето тази цялост се предава чрез колобърството от хилядолетия. Преданието твърди, че е от 12000 години. Календарът на българите го потвърждава.
Учението има своите допълнителни разработки на много от изложените в текста идеи.Тях ще представим в следващите книги.


Части от книгата:

ПРАВИЛА ЗА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ТАНГ-РА

 

 

Танг-Ра е Висш Всевишен, Единствен, Необясним и Безпределен като Небето, където Той пребъдва.

Амон-Ра е Негов Син. Синът служи на всички, но отговаря само пред Вашата. Танг-Ра има безброй Синове. Шест от тях са братя на Амон. Амон-Ра не е Безпределен. Той е Всевишен и Асиметричен.

Колобърът е Служител и Син на Танг-Ра. Бъди достоен служител и ще станеш Син на Небето. Само служителят на хората може да стане Син на Танг-Ра.

Свещенико на Танг-Ра, бъди справедлив и милостив.

Бъди добър със страдащите и не изпускай от око тези, които от себе си не виждат нито едните, нито другите.

Усъвършенствай се и наставлявай душите.

Пази търсещите и ги поддържай! Създавай, без да притежаваш, сътворявай света около себе си, без да търсиш слава. Управлявай го, без да властваш над него - бъди чист и всеотдаен като лъчите на Слънцето, като Духа на Танг-Ра. Бъди огледало на Неговия Дух, както Луната е отражение на Слънчевите лъчи; както ехото отговаря на викащия в пространството.

Не подминавай викаща душа.

Научи се да разпознаваш молещия се от страдащия, търсещия от нуждаещия се, плачещия от хленчещия, емоционалния от развратения, пристрастения от фанатика.

Нищо да не те обижда. Всички, които са те обидили, по какъвто и да е начин, са обидили себе си! Ти си тяхното отражение. Ти си отражението на света.

Пази се от фанатиците и от развратените.

Помни: и едните, и другите ще те наранят. И едните, и другите ще искат да те направят като себе си - да им приличаш. Но ти си колобър на Танг-Ра, а колобърът отразява, без да приема и показва, без да осъжда. Той осветява душите, без да ги ослепява, без да задължава.

Фанатици и развратени души не приемай за ученици! На тях благодетел не можеш да бъдеш.

Ще постигнеш тези качества, само ако овладееш Четирите СИЛИ на душата. Ако станеш Четвъртичен в единството си и Единен в четирите Сили - ще бъде безсмъртна душата ти и божествен духът ти. Четирите Сили имат братя-близнаци на Земята и те се наричат ДЖИЛОВЕ. Джиловете управляват душите според Сила, която управлява тях.

Четирите Джила на душата са:

1. Южен Джил, който ще даде сила на словото ти.

2. Северен Джил, който ще даде чистота на мисълта ти.

3. Източен Джил, който ще те научи как да служиш на хората.

4. Западен Джил, който ще провери качеството на делата ти.

 

СВЕЩЕНИ МЕСТА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

 

1. ЦАРЕВЕЦ

 

carevec.jpgЕдин от Главните геомагнитни центрове на икосиедричната структура на кристалното тяло на Земята. Основен център на Жлезата на Времето - Балканския полуостров. Чрез неговата дейност се включва началото на всеки нов енергиен цикъл на планетата. Специфичен геомагнитен излъчвател, свързан с ядрото на планетата. Всички геомагнитни центрове на Земята по един или друг начин са свързани с него, както и той с тяхната дейност. В сегашната епоха, която започна на 03.03.1993 г., центърът Царевец ръководи дейността на всичките Дванайсет подцентъра на Балканите. В зоната на този свещен център се намира и най-сакралната река на Балканите - Янтра. Кодовете на нейното име крият дълбока тайна. Движението на водите й оформят изключително фини енергийни процеси около тялото на центъра.

 

2. МАДАРА

 

Мадара е Свещеното място на Танг-Ра и Небесната конница. Главен център на Централната Костенурка. Глава на Третата Костенурка. Полов център на Първата Костенурка. Намиращият се на платото на Мадара релеф на Конник е Образ на Танг-Ра, когато чрез Сина си Амон-Ра е слязъл дълбоко в материята и ръководи чрез своите пратеници съдбата на народите на Земята.

madara.jpg


Поради изключителното значение на този център за Тангризма, ще го разгледаме по-подробно. В него се крие великата тайна за Лоното и Цикличността на Творчеството на Танг-Ра на Земята.

Центърът Мадара се намира на главното ребро на направлението, носещо енергиите на Балкана (Стара планина) по посока на центъра Вратна (Варна). Основните базови центрове Витоша - В. Търново - Вратна имат своите два междинни центъра: Царичина и Мадара. Те са специфични центрове на икосиедрично-додекаедричната система. Като място имат изключително енергийно въздействие по направление на енергоносителите на полуострова (Балканския). Едновременно с това енергийното ребро, по което протичат енергиите на Стара планина, е основа на два триъгълника от икосиедричната система и затова Царичина и Мадара са изключителни възлови зони. Едната от техните страни е ребро на голямата енергийна полоса, минаваща през В. Търново и Казанлък в направление към Гърция (Атон).

Да разгледаме по-подробно центъра МАДАРА.

Нашето знание указва център за енергетизиране по направление на триединството на енергийния поток от Вселената, който включва подсистемите по направление на тялото на Стара планина. В средата на разстоянието между Витоша и Вратна се намира В. Търново - главният енергиен център на Жлезата на времето - Балканите. Оста на движение на енергиите е перпендикулярна на оста на Стара планина, което прави планината непрекъснато енергиен приемник. Разпределението на енергиите, навлизащи в полуострова от центъра Мадара става в две основни посоки: към В. Търново и към Вратна. Същевременно центровете на триъгълниците от икосиедричната система имат населени места с вертикално разпределение на напреженията, което ги определя като балансьори на вътрешното направление и преразпределение на енергиите от В. Търново и Мадара. Така Мадара се балансира от Дулово и Бургас. Целият район Дулово е осеян с могили, в Бургас се намира един от най-древните долмени - той именно е тялото, носител и вибрационен разпределител на енергиите на този център. Историята и бдителното око на тези, които бдят над еволюцията на човечеството са се погрижили да не бъдат разрушени нито могилите, нито долменът в Бургас.

Центърът Мадара трябва да се разглежда по кодовата система на един от най-сакралните кодове на посветените от степента Орел - с обратния ход на Коня, тоест с рефлексната вълна на огледалната сфера. Така символиката се слива с кодовите полета на Акасхиковата зона (Акаша).

Центърът Мадара първо трябва да се раздели на основните енергоносители на името - сричките Ма - Да - Ра (Ма - вода, Да - космична оплождаща субстанция, Ра -енергия на живота). Така разделени, те регистрират трите основни същности на енергията, навлизаща от космоса в земята през този център. Това са Трите направления на Динамичността на Бога (Триквестера в Кръга). Като Жлеза на времето, Балканският полуостров трябва да приема пълнотата на небесните посланици, защото тук се регистрират непрекъснато всички промени в състоянието на жизненото тяло на Земята - нейният енергиен етерен потенциал - тялото на енергиите на Земята. Като такъв -жлеза на времето - центърът трябва да внася непроменената константа на космичния творец Ра, на проявената му същност в двуполюсното единство на енергиите Ян и Ин, творящи в материята - Ад и Ам.

АД определя началото - първия, константния организатор на структурата на огнените енергии на Вселената, навлезли стабилно в материята и принудили я да твори - да се развива. Това е Адам, който все още е Кадмоничен - двуполов, но вече е готов да слезе в материята, чрез Ам - женската полярност, можеща да матрицира материята. Все още говорим за ниво енергийно – етерни тела. Нито за физика, нито за грубата, земна материя и нейните седем субстанционални елемента - същности.

И така частицата АД, която определя мъжкото начало на слизащия в материята космичен огън, ни дава информация, че това е творящият Отец - Бащата.

Частицата АМ, която изразява женската потенция на материята и нейната способност да развива творението в бъдещето, дава способността на Програмата, заложена в АД, да се развие чрез Методиката на елементите на материята в плодове, в продукт на битието. Това е Майката.

Частицата Ра отговаря на творческите енергии на съответното космично тяло (звездата), около което се образува планетната система. За нас това е Слънцето. Тя дава информация и за едно по-високо ниво, регистриращо специфичен вид енергия от вселенен порядък, способна да активизира творческо развитие и еволюция на творенията, притежаващи я. Нейна еманация е така наречената Душа, която оживотворява формите. Затова главният бог на Вселената Танг-Ра я притежава в името си.

Изводите са, че центърът МаДаРа, когато се прочете по обратния ход на коня, дава трите съставни същности на триединството на Светата Троица.

РА - непроявената енергия на космоса, когато е навлязла в енергийните полета на слънчеви системи като нашата, става творящият, непознаваем първичен източник на творчеството - живот. Тази субстанция, пряко работеща в материята се нарича ЕЛЛИ или Елохим (Амон-Ра - Слънцето) - плазменият енергизатор на система от планети, можещи да достигнат развитие и да изнесат развитието на видовете. Когато стигне до ниво на творчество в дадена планета, Ра става Баща (Баба) на родовете или АЛЛАХ, както са го наричали в Четвърта коренна раса. Но не е Йехова, Богът на юдеите и т.н.

АД - проявяващата се, но все още само като Програма мъжка енергия на огъня в космичната материя

АМ - проявяващата се женска енергия в материята чрез заложената Програма.

Тук, на Мадара, те са в единство и неразрушима цялост. Всяка година те приемат тези енергии и ги разпределят в земята, като по този начин контролират и енергетизират човечеството. Това става главно чрез твърдия контрол на циклите. Законът за Цикличността се контролира и развива от тук - от Балканите.

Тези три сили са творили в материята и чрез тях е създаден Първия човек в неговата енергийна и физическа цялост. Тази субстанция от висши проявени същности е Онзи АДАМ (Ад+Ам), двуполовият, съдържащ в себе си и Ева, който Мойсей описва в Библията, но хитричко премълчава, а може би не знае, къде е станало първотворчеството.

Този Адам, двуполовият, след принудителната си смърт, въведен в нея от Княза на планетата, е разделен по волята му на две: Адам и Ева. И е заселен да живее в Свещеният център на формите - Рупите. А тялото на АдАм е съхранено и продължава да се съхранява в Царичина. Първите хора на земята са българите - гости от космоса в пълния смисъл на думата. Те са стопани на земята, поверена им от Луцифер - планетарният ангел на Земята, която е неговото тяло. Луцифер не трябва да се бърка с Княза на планетата.

По нареждане на Елохима, на Земята слизат множество Небесни синове, за да подпомогнат земното човечество в еволюцията му. Това са божествените синове от Шеста глава на Библията, които като виждат, че земните жени са красиви, вземат ги за жени и така създават потомството на нераждащите поколения хермафродити - титаните.

Тук, на МаДаРа, се намира земното лоно на Танг - Ра или на Бога - Творец („Иже си на небеси") на човешките родове като двусъщностна андрогинна система. Творчеството на земните хора, принципната физическа система на двуполовия Ад и Ам, се реализира на Земята от Аллах. Не е еврейският Йехова, защото той е разделящият половете и поставящият ги в противоборство до окончателното им ново сливане, но на духовно ниво. Когато това духовно ниво изпълни предназначението си за единосъщност като "плът от плътта си" - тези двойки се освобождават от земната принадлежност и напускат пределите на Слънчевата система - те отново стават небесни души, двусъщностни хора.

Отдавайки днес почит на това Велико Триединство, ние отдаваме почит на свещената енергия на Великия Творец (Танг-Ра) в Слънчевата система чрез Амон-Ра, Сина и на Проявената им творческа енергия в материята (Майката). Представяме на читателя знанието, което преданието е завещало за значението и задачите на този релеф.

Релефът е на височина 23 м от подножието на скалата и представлява композиция от Конник, Куче и Барс -свещеният безгривест лъв. Изпълнена е като барелеф. Според някои от изследователите, на паметника има следи, които може би са от птица, най-вероятно Орел.

Внимателният наблюдател ще забележи, че най-характерно за състоянието на цялата композиция е излъчващото се спокойствие. Конят и Конникът имат повече тържествено-ритуална поза, отколкото динамичното напрежение, характерно за изобразяването на бойни и ловни сцени в изкуството. Лицето на конника не личи ясно, но дългата коса и брада са достатъчно добре различими. Ръката (дясната), държаща копието е също спокойна, а не в бойно положение, при което е характерно напрегната, свита лакетна става и здраво стискаща десница. Тук имаме точно обратното - спокойно придържане на копието, опряно в тялото на победеното животно. Характерен белег, че конникът е с български произход е стремето. Лявата ръка на конника държи нещо, което е неясно и трудно определимо, но много прилича на чаша.

Съществен е и фактът, че конникът не държи юздите на коня, както би трябвало да бъде, ако сцената е ловна. В спокойно стъпилия и вдигнал само левия си крак кон има характерен за българите белег - оплетената конска опашка. Това е много важен езотеричен знак за нас, защото знаем, че опашката е била ЗНАМЕ на българската орда. Но не свободно веещата се опашка, а оплетената - символ на реда и дисциплината. Здравата и хармонична държавна власт, охарактеризирана от оплетената конска опашка е задължителен белег по-късно за всеки властелин на Европа, когато е изобразяван на кон. Такава плитка са носели всички свещенодействащи в българската религиозна практика - колобрите. Само те и Канът са имали право да означат себе си като държавни служители на върховната (небесна) власт.

Непосредствено след конника се намира кучето. Това свещено животно на прабългарите, въпреки че е в динамична поза, не се включва активно в идеята за ловна сцена, при която щом кучето е съпричастно към побеждаването на звяра, трябва да има подчертано агресивна поза.

На преден план, с притиснато от копието тяло към земята, лежи животно, оприличавано на Лъв. Липсващата грива, типична за изобразяването на лъва, внася известна неувереност в изследователите на монумента. Ние твърдим, че според преданията това е Барс - свещеното животно от Зодиака на българите, което в класическия зодиак съответства на Лъва. Подчертаваме, че механичното пренасяне на Българското Колело на Живота, Зодиака, не може да съвпада като символи с познатия ни днес класически зодиакален кръг, защото Българският е на Дванайсет хиляди години и е систематизиран по съзвездията от тогава. Класическият зодиак днес е дело на посветения Рама, в началото на епохата Кали - преди 5000 години. Смятаме за несъществено да разискваме повече този въпрос, защото календарът на българите го потвърждава категорично.

По-важен е въпросът, защо е такова състоянието, в което е изобразено животното Барс (Лъв)? Казваме състояние, защото то не е убито, а липсват и описателните в изкуството рани и течаща кръв, подсилващи внушението за смърт. Опашката е високо вдигната, свободно извита към конника. Това не е опашка на мъртъв хищник, не внушава и страдание на умиращо животно. Животното е покорено, крайниците са прибрани покорно един до друг, а главата е положена смирено върху тях. Нито гръбначният стълб, нито позицията на четирите крайника, нито която и да е мускулна група говорят за стилизирано предаване на страдащо или умиращо животно. Не е възможно да бъде мъртво, защото тогава четирите крайника биха заемали свободни пози в пространството, типични за мъртвото тяло. Вдигнатата нагоре опашка изключва идеята за подобна посока на разсъждения.

Покорено, приемащо спокойно покорството си животно - това излъчва позата на Барса от релефа в Мадара.

Всички тези характеристики не ни дават основание за тълкуване на сцената като ловна. Дори когато се внушават идеите за велик вожд, непобедим воин и ловец, древните художници са намирали достатъчно изразни средства да ни покажат страданието и борбената същност на победеното от човека животно. Позата на елементите на композицията: Кон, Човек, Куче и Барс е спокойна, тържествено динамична, а не войнствено героична. Не може да става и дума за смъртна агония.

Казаното до тук подкрепя напълно основателно нашето становище за езотеричен прочит на символиката на този древен паметник. То се базира на някои от тайните на Тангризма, запазени до днес от потомствените колобри на БОГ Танг-Ра - богът на българите. Да узнаем днес повече от знанията на Тангризма не е възможно, защото Борис Първи, наречен още МИХАИЛ, целенасочено е избил всички колобри и заличил светилищата им. Но българското колобърство все още е живо. И като Дон Хуан в Мексико, то предава тайно своето учение на когото е нужно. Най-известното в древността монотеистично философско-религиозно учение потъва в лабиринтите на тайна школа, заради невежеството на един цар, явно лишен от Орендата си. Но Знанието на първия монотеистичен народ на Пета Коренна Раса - Българският - не може да умре така лесно. Танг-Ра е Безсмъртен и Единствен хилядолетия преди Йехова.

От митологията на прабългарите ще извлечем жалоните на този прочит. И първият от тях е, че народът на Единния бог Танг-Ра е народ на небето, който е слязъл на Земята, за да даде на стадно и племенно живеещия човек идеята и формата за държавата и космичния ред. Той идва от съзвездие Еднорог, което се изобразява като кон с един рог на челото. Рогът е винтообразен, дълъг и бойно насочен напред. Там живеят воините и пазителите на небесния ред. И Танг-Ра, Небесният Бог ги изпраща където е нужно, за да се премине от хаотичния стаден живот към ред и организация на обществото. Еднорогът е третата степен в развитието на духовния път на Козирога - най-висшата, както казахме още в предговора. Тя се получава само в материалните полета, затова Духът слиза в материята, но запазва своята двусъщностност, изразена в двете основни звездни религии - на Амон-Ра (Синът) в Египет и на Танг-Ра (Вселенният Баща) при българите. Тук ще напомним, че Българин не е националност, а степен на духовна еволюция.

Конникът, изобразен в Мадара, е този Небесен воин, изпратен от Бога, за да възвести и положи началото на монотеистичната религия и държавата, без която тя е немислима. Атрибутите, носени едновременно от Човека и Коня са именно такива - оплетената конска опашка (държавната власт) и чашата в ръката на Човека, която винаги е означавала Дълг и Служение. Тържествуващият КАН и воин носи атрибута на дълга и служението, възседнал формата на осъществяването - държавата (конят със стреме).

Да разгледаме още малко третия символ в композицията - Кучето. То определено внушава радостно скачане около господаря си. Цялата му поза не изразява ловен скок, за да нападне жертвата, а по-скоро радостно игриво следване на господаря. Неговата опашка също е вейната нависоко, което личи от направлението на опашните прешлени, излизащи от таза и следите по скалата. Според досегашното тълкуване, това е бойно нападащо куче, но всеки срещал се с куче в живота си ще ви каже, че когато кучето (всеки хищник) напада - опашката е свита между краката или ниско встрани. Вейнатата нагоре или движеща се встрани опашка винаги изразява радост и дружелюбие.

В езотеричен смисъл този символ олицетворява съзвездие Голямо куче. По-точно, звездата Сириус. Това е неотменната връзка между Народ и Звезда, ръководеща циклите на еволюцията на Седем Слънчеви системи, една от които е и нашата. Амон-Ра и Танг-Ра са единосъщни. Голямо куче е едно от 56-те съзвездия, известни на българите далеч преди посветеният пророк на Индия (Рама) да оповести новия цикъл и да даде новите имена на Зодиака -само на дванайсетте съзвездия, отбелязващи Еклиптиката на нашата Слънчева система в епохата Кали юга.

Покореното животно в краката на конника - Барсът -езотерично съответства в композицията на съзвездие Лъв. Барс (Лъв) е съзвездието на дълбоките езотерични тайни на нашата Вселена. То е царско съзвездие и бележи пътя на Човека и Народите, когато достигат висотата на своето развитие.

Движението на Душата по Колелото на Зодиака определя динамиката на съзвездията в което се ражда душата. Съзвездията Еднорог и Голямо куче са съседни и в комплект с главното съзвездие на Нашето небе - Орион. Българите са били добре запознати със значението му и символиката му в Звездната религия. Неподвижността на двете съзвездия около Орион показва, че съзвездие Лъв е „подвижно" в еволюционен план, тоест владеенето на Небесните тайни е лично достижение в духовността, а не звездна даденост. Затова покоряването на Барс (Лъв) означава, че е дошло времето на овладяването на земните народи от небесния народ.

Всички митологични сцени, пресъздаващи бой с лъвове, имат подобна скрита информация. Като коляно от старата Шумерска цивилизация, българите знаят и пазят смисъла на изображението на боя между Цар и Лъв. В релефа от Мадара звездните знания на българите свързват в едно няколко съзвездия, изключително важни за съдбата на българите и Балканския полуостров. Еднорог, Сириус и Лъв бележат нов Цикъл в битието на цялото човечество.

madara.jpg

Що се отнася до птицата, ние се придържаме към мнението, че би трябвало да е Орел. фиксира се Горния свят, който временно е изоставен от Първия конен народ на Небесното войнство - еднорозите, наричани още българи. Вторият народ са траките, но в друго направление. Тук ще уточним още едно от значенията на степента Гарван.

Враната е предвестникът на Орела и Първото животно в Йерархията на посветените в култа синове на Танг-Ра. Съзвездие Врана (Пегас) е мястото в нашата вселена на най-висшето съзнание на Човека, затова Първата шаманска степен е Гарван и се получава след знак свише. То е 33-то съзвездие от митологията на българите. Гарванът (Враната) е една от изнасящите душите в Горния свят, затова дори в приказките Орелът, носещ човека към Горния свят, когато иска късовете месо, казва „Га-а-а „. Затова Ной ще пусне първо черния Гарван да провери излязла ли е сушата - тоест материалният свят проявен ли е в новия цикъл.

Смятаме, че птицата в релефа е Орел, защото той също извежда душите на Горната земя, но успоредно с това е и символ на Кана, на владетеля - пратеник на Танг-Ра.

Сокол по принцип не се изобразява като символ в земни сцени, защото той е пазач на Горния свят и се приема, че не е в пряка връзка с хората.

Предполага се съществуването на още един символ в композицията. Според нас би трябвало да го има - Чашата.

Чашата е един от най-старите символи в митологията на българите. Съзвездие Чаша съответства на Сърцето на Дракона - същността на небесното тайнство и знание. Китай отлично знае и пази неговите тайни. Научил ги е и Мойсей в Мемфис, затова на тази „старовремска змия" е поверил ролята на знаеща тайните на Бога. Знаел ги е далеч преди него и българският Колобър, който изпраща посветения Аспарух да открие знака и мястото. Това място е Балканският полуостров - ЖЛЕЗАТА на ВРЕМЕТО. Отварянето и затварянето на всеки вътрешен цикъл на времето започва от тук - от Балканите. Чашата сивмолизира резервоара на енергията ЦИ в човешкия организъм и еволюцията на духовните центрове на Първата и Централната костенурка, като отразява и състоянието на Третата костенурка. Тези центрове са Тимусът, Слънчевият сплит и Половата система. В главата за Небесната костенурка говорихме за това. Чашата, която се превърна в мит и фетиш за рицарите-масони наистина съществува, но в съвсем друг план и смисъл. Можем да кажем, че тя се намира символично в тялото на всеки човек.

Мадарският конник е обърнат на ЮГ, защото така гледа в свещената посока на българите. Освен това разрушителните енергии на геомагнетизма на земята най-слабо влияят на каменната структура. И защото... така гледа към Сфинкса. Те са култови символи от преди Потопа. Мадарският конник е знак за завърналите се синове на Танг-Ра. Тази тайна знаят и траките, и славяните, затова така радушно приемат българите. Византия не можа да ги подчини, но Аспарух ги покори с тайнството на своя Бог. Те стават единен народ под егидата на Единния бог. Нашата държава никога не е била славянобългарска, а само България. Както и азбуката ни е Българската Глаголица, преработена в знаковата си система за удобство при изписването и наречена от създателя си Св. Климент Охридски на името на Св. Константин Кирил-философ - Кирилица.

В аспекта на изложените разсъждения ще прибавим още един момент, специфичен за този релеф. Става въпрос за техниката на изсичане на релефа, която има елементи, характерни само за Египетския релеф - вдълбаната във фона ивица около конника и коня, подчертаваща формата. Този ефект на рязкото очертаване на границата между светлина и сянка е типичен за Египет и не съществува в нито един образец на античната или ранновизантийската скулптура. Жлебът подчертава определени места от тялото на конника и коня, което го прави още по-характерен, защото подчертава високите познания на скулптора и факта, че той е познавал техниката на египетския релеф. Друг интересен момент е пластичният фон, който хармонизира и подчертава формите на релефа, без да е изравнен. Това е още една прилика с Египет. Древните предания в Тангризма насочват именно на там посоката, откъдето българите са дошли на Балканския полуостров хилядолетия преди потопа.

Жлезата на Времето пази тайната, която Аспарух е знаел. Той търси именно Мадарския конник, когато идва към полуострова. Знаел е преданието, която гласи:

Това е мястото, на което Небесният народ (Саманите) са слезли във форма (Руните), за да дадат на земните хора тайните на Небесните закони. Ти (Аспарух) се завръщаш, когато Човечеството е усвоило тайнствата на Барса (Лъв) и е покорило гордата му природа в себе си. Сириус (Кучето) те приветства, защото времето се е изпълнило. Създай държава, в която Двамата Небесни ще дадат на Земния промяната на времето и цикъла. Чашата на служението е изпита и народът ти може да получи своята заслужена почивка. Орелът ще изпълни повелята да започне цикълът на завръщането на Душите на Горната земя.

Нека отново се вгледаме в този покорен от копието (Владичество в служение) Барс, със жива, вдигната опашка и скачащото радостно куче, за да схванем онова дълбоко езотерично внушение, оставено ни от древните праотци. Те са знаели толкова много за Небето над нас, че календарът им и днес учудва с точността си. Мадарският конник не е владетелски знак на Аспарух, а е времеви символ на народ, живял някога тук, обходил света и завърнал се на мястото, което е най-чувствително сега за енергийните промени на идващия нов цикъл. Аспарух е знаел тази тайна. Знаят и пазят тайните и днес наследствените ни колобри. Знаеше я и Далай Лама, когато сам пожела да посети страната ни, но невежеството на тогавашното правителство не осъзна причината за височайшето посещение. Понякога магическата сила на една мандала или култова статуетка може да е по-могъща от армии. Знае я и Папата, който също сам посети България, но негово Светейшество не спомена и дума за знанието, съхранено във Ватикана в РАКЛАТА на Танг-Ра, която Михаил му предаде.

 

3. РУПИ

 

Място на формите. Геомагнитен под център на Балканския полуостров. Полов център на Централната костенурка и Третата костенурка. Тук са творени първите хора на Земята от небесен тип. Това творчество е известно в преданията като Небесни хора. Рупа на санскрит означава форма. В Тангризма това е мястото на творчеството на Човешкото тяло. Тъй като е Третото Творчество на Бога, то е Мястото, където Той реализира във физически форми идеите си. Всичко, каквото казахме за Третата костенурка, за Творчеството на Елохима на планетата Земя, се отнася преди всичко за този център. С някои от характеристиките си той остава непроменен след потопа, за което говори наличието на доста ендемити.

 

4. ЦАРИЧИНА

 

Място на дълбоката тайна на подменянето на АДАМ

- Небесният, Андрогинен Син на Небесния Бог, с АДАМ на Планетарната Йерархия. Тук са съхранени останките от Телата на нашите Праотци. Царичина крие тайните на Двете творчества. Тя пази останките на Петия Адам (мъж, жена ГО създаде). Той е живял на Балканския полуостров и е погребан тук. Като пазителка на творчествата, Царичина е живата история на Човечеството на Земята.

 

5. ХИЛЯДНИК (Витоша)

 

Свещен подцентър на Жлезата на Времето. Хилядолистникът на геомагнитния център Балкански полуостров. Според преданията, Витоша няма естествен произход и е последният от заработилите центрове на Балкана. Тук именно Далай Лама изгради своята Мандала, когато енергиите на полуострова запулсираха, но невежеството на нашите управници не схвана защо Негово светейшество сам пожела да ни гостува и защо бързаше да развали мандалата при едно потулвано и до днес условие.

 

6. СТРАНДЖ

 

Специфичен геомагнитен център на Балканския полуостров, свързан с Горната земя (финия свят). Неговите хълмове са енергийни центрове, организирани в сложна геомагнитна система, разгърната до свещената планина Родопи, където е светилището на Орфей и двойното светилище Перперикон - на траки и българи. Мястото, където Жън-ай е Ум-ай.

Странджа планина е проекция на Небесната твърд

- Небесната земя на траките. В нея се намира и центърът на Луната-Майка.

 

7. СОКАР (Сакар)

 

Сокар е геомагнитен център, свързан с Египет и цялата му култура. Самото име говори за мястото, с което пряко контактува в Египет - планината Сакар.

Сок-АР е едно от имената на Озирис като сокол. Сак и Сок са две характеристики на Сокола-пазач на Царството на Небето и Царството на Тамата. Душите, които Сокола отпраща към мястото на тяхното пребиваване. Планината Сокар е ОКО на Хор, тя е планината на соколите. Тъй като Хор е син на Озирис, който е Бог и на Подземното царство, Сокар планина се явява място, от където душите отиват на Небето или в Подземното царство. Но Озирис е и Небесният Бог (съзвездие Орион). В контекста на главната тема ще допълним, че Сак (земният) и Сок (небесният) са всъщност Хор или Озирис - Бащата. Озирис в Египет се припокрива доста убедително с Танг-Ра при българите.

Името на бога Хор в Египет има и други връзки с Тангризма. Тази едно бременност на характеристиките на Сак и Сок, които са всъщност качества на Хор, го характеризират като двойнствен, двусъщностен, едновременен. Хор означава единство. Хор е единството на Озирис - Небесен и Подземен владетел. Тайните на Египет са забулени в много воали, затова ще прибавим само, че на Балканския полуостров имат своите магнитни центрове всички народи и култури на земята, достигнали до момента духовно развитие.

В митологията на българите „Сказание за дъщерята на Кана" Алпът Карга има двама сина - Сак и Сок, които го предават в битката му да помогне на хората. Това е притча за невъзможността на душата Сокол да заема позиция „За" или „Против", защото Соколът е пазач, а не воин. Сакар планина пази много от тайните на небесния Сок, които са свързани със съдбата на Човечеството и българския народ.

Всичко казано за Алпа Карга, неговата съпруга Чък Чък Бий и синовете им Сак и Сок е притча за тайните на двете същности на Хор. Тази тайна е знаел и българският Кан Хор Бат (Кубрат), който изпраща своя посветен син Аспарух да върне българския народ на Свещения полуостров. Карга Алпът е всъщност Посветеният, който е помощник и покровител на хората, както обяснихме за степента Гарван. Интересен момент в тази песен е името на съпругата на Карга Алпа - Чък Чък Бий. Нейното име дава информация, че тя е всъщност Чин Чин, тоест съпругът й е брат на друг Алп, друг син на Бога. Съвпадението с нашето знание днес за кода Чин Чин или Чинка, е явно.

 

8. АТОН

 

Следващият по реда си геомагнитен център на Планетата, който в синхрон с Балканския полуостров ретранслира енергиите на новия Цикъл на Новата епоха. Свещен център на духовността от незапомнени времена. Владетели и пазачи на този полуостров са Дева Мария и Свети Георги Победоносец. Тук е мястото, където великият Ангелогласен Йоан Кукузел отработва православните вибрации на епохата на Иисус Христос. От тук зазвучават първите вибрации на „Полиелеят на Българката", който е най-съвършената система на отношенията на Седемте Сина на Словото. Те са в пряка връзка с дейността на Орфей в планината Родопа. Сега сме в епохата, когато техните два жалона на песнопението (7 и 12) се претворяват във междинната вибрация на гласа на Валя Балканска. Полуостровът Атон е приемник на вибрациите на центъра Царевец и техен разпределител във втората МА - водата на планетата, майката на видовете.

 

9. УМ-АЙ (Перперек)

 

Свещен подцентър на геомагнитните потоци на Балканите за Българи и Траки. Лоното на Втората ипостас на Танг-Ра - Жън - ай. Място, където Великата Богиня -Майка ЖЪН-АЙ дава плодовете на творчеството - УМ-АЙ (Синът). Перперек е място на сборните енергии на двата народа - траки и българи.

Ум-ай е Лятното Слънцестоене - ведрият лик на Амон-Ра, когато опложда природата за раждане. Денят Ум-ай е най-дългият ден в годината на прабългарите и бележи началото, когато започва Небесната благодат. Тук всяка година Жън-ай, Майката, ражда своя Син и Богът Танг-Ра става Баща, тоест Троичен. В системата от сакрални геоцентрове на Балканския полуостров Този хълм е Вторият полюс на системата Мадара - УМ-ай. Това е движението на динамиката Баща - Син. Център на Третата костенурка, Огненото сърце на Елохима върху Земята.

Свещен център е и за траките, защото като деца на Небесната твърд те знаят къде е мястото на Твореца на Земята. Не е случаен и фактът, че само на трийсетина километра се намира и главното светилище на Орфей. Тук Небесният Живототворящ Амон-Ра опложда земната снага на Родопа - Седемте струни на Лирата на Орфей пробуждат Родопа за Живот.

 

10. СВЕЩЕНИТЕ ПЛАНИНИ

 

На Балканския полуостров има Седем свещени планини, които са специфични центрове, свързани с други части на Земята. Всяка от тях носи вибрацията на един от Седемте сина на Словото и я предава на друг център, намиращ се някъде на земното кълбо. В определен езотеричен смисъл те са Колела (чакри) на Балканския полуостров. Привеждаме имената им, както ги знаем от преданията.

1. Рила - Урма

2. Пирин - Хонтай

3. Стара планина - Балкан

4. Витоша - Хилядник

5. Сакар - Сокар

6. Родопа - Родопи

7. Странджа - Страндж

Родопа и Странджа са предимно тракийски центрове. Траките и особено Орфей отработват там много тайни по подготовката на Балканския полуостров за идващата нова епоха.



Тегли

Създадено: 03.08.2010 : 16:11
Обновено : 29.10.2011 : 15:06
Категория : Книги
Страницата е посетена 3952 пъти


Версия за печат Версия за печат

Информация
Официален сайт на Спас Мавров. https://www.facebook.com/spas.mavrov 
^ Нагоре ^