Галерия
Главно меню
Публикации
Брояч

   всичко

   посетители онлайн

Книги - Български вълшебни сакрални приказки
Эта статья доступна в стандартном RSS формате для публикации на вашем сайте:
http://www.iskri.net/data/artbg.xml

prikazki.jpg
През март 2009 година излезе от печат книгата "Български вълшебни сакрални приказки".

Приказката е основно средство на Българската колобърска традиция за предаване на нейните знания екзотерично - за хората, докато езотеричното (тайното) се е предавало винаги само между посветените - от посветен на посветен. Фолклорният сакрален разказ носи разширена кодирана информация за живота, работеща на подсъзнателно ниво в човека. Всичко, което е описано като Учение на Тангризма в книгата "Колобър", се отнася за посветените, за колобрите. Всичко, което е разгледано в тази книга, е за хората, за тяхното битие на души все още недостигнали нивото ученик.


АЛХИМИЯТА КАТО НАУКА

 

Да видим какво представлява всеизвестната тайна наука алхимия според тангризма. Като наука на колобрите за трансмутацията и трансформацията на видовете, преминаващи в своята еволюция през Четирите основни Царства на Земята, алхимията се явява наука на посветените за тайните на Сътворението и Сътворчеството. (1)

Изследването, което ще представим по-долу, категорично се различава и дистанцира от свободните, литературно-художествени схеми и тълкуванията им, типични за псевдоалхимичните интерпретатори, каквито са абсолютно всички „изследователи" на тази загадъчна наука. Не включваме в това ято от фанатизирани умове души като Платон, Питагор, Нютон и други, оставили в тезисите си дълбоки и все още непрозрени от „знаещите" алхимични идеи и изследвания. Те не са тълкуватели, а Адепти на алхимичните знания, чието приложение днес удивлява науката, но твърде рядко някой се сеща, че наистина надхвърлят човешките възможности (ум), предлагайки на света невероятно много идеи за развитие на съзнанието, до неговото най-висше ниво - духовността.

В така нареченото тълкуване на алхимичната символика се е наложило едно преценено, направлявано и твърде прокабалистично структуриране на знаци и схематични рисунки, както и тяхното инертно, повърхностно насищане с измислени знания. Организирането на даден символ в алхимичните му отношения с другите символи, както и в неговата пряка контактност с тях, няма тази знакова бъбривост, типична за назнайващите многознайници.

Повечето от изследователите на Алхимията поддържат мнението, че Алхимията е плод на средновековната култура. Кардинална грешка е да се приема твърдението, че алхимията е рожба на средновековието. Тази „тъмна нощ" на съзряващото християнство е забулена наистина с непрогледния мрак на каноническото си покривало. И как тогава, в тази непрогледна тъмнина, се роди нещо извън научното, колкото и бедно да е то още като наука, обгърнато в тайнството на едно знание, което уж е възникнало във формиращата се средновековна мисъл и наука, и в същото време има коренно различен характер, представлява само по себе си дълбочина и връх в химичната наука. За тази наука наистина можем да говорим, защото от това време съществува и мнението, че алхимията произхожда от Тот (Хермес Трисмегист) - основоположник на алхимията. Постепенно преданието утвърждава „Изумрудените скрижали" като майка и баща на алхимичното тайнство.

Много, твърде много са търсенията, опипванията и фриволните анализи на изследователите на алхимията.

Ако разгледаме основните понятия, с които е била кръщавана тази наука, ще стигнем до: Chimeia - наливане, накисване. Влияние от медицинската практика. Cemi или Chuma - чернозем или черната страна. Произхожда от египетските жреци - познаващи рудите, металите, златото и така нататък, докато се потопим в многообразието на тълкуванията. Но никой не може да прескочи коварната частичка „АЛ", която няма превод в нито един от езиците на земята, заради което - макар и също толкова неубедително - приписват на частицата арабски произход.

В Енциклопедията пише:

Алхимията (арабски: al-khimia) е названието на химията до научния й период, в древността (Египет) и средновековието (до 17 век -Арабия и главно западна Европа). Целта й е превръщане на метали в злато и сребро, получаване на еликсир за дълголетие, лекуване на болести и др. Някои алхимици откриват редица съединения, което има значение за развитието на химичните знания. Основният метод на алхимиците се състоял в това, че смес от злато, сребро и други съставки се е подлагала на много бавно загряване. Така е получен сребърният тетрахлораурат (AgAuCl4), използван и днес за позлатяване на предмети.

Етимология: Думата „алхимия" идва от арабското аal-kimiya или al-khimiya (срв. също персийското kimia, което означава „злато"), което вероятно е оформено от определителния член „ал-" и гръцкото „хемея". То от своя страна се смята за свързано с гръцките думи „хееин" („изливам") и „хумея" - „смесвам", „сплавям", „свързвам". Един декрет на Диоклециан, написан около 300 г. пр.н.е. на гръцки, заклеймява „древните писания на египтяните, които разказват за khemia-та - трансмутацията на златото и среброто".

Философски камък. Философският камък било чудотворно вещество, което можело да превърне оловото в злато и с чиято помощ се правело еликсир на безсмъртието.

Трябва да отбележим и факта, че съвременните изследователи разделят алхимията на Западна и Източна. Западната определено влиза в европейската средновековна култура.

И всички те забравят, че още Аристотел определя алхимичната наука като наука за елементите. Излиза, че алхимията съвсем не е нещо средновековно - както правилно възкликва В. Л. Рабинович.

Химия ли е алхимията, или не е химия?! Още един щекотлив въпрос, на който няма отговор. До ден днешен.

Дори Исак Нютон не можа да осъзнае разликата между науката Химия, с която се занимаваше и достигна велики прозрения, превърнали го в един от корифеите на научната мисъл, и алхимичните експерименти, които е провеждал тайно. Ако само за миг беше осъзнал простата истина, че алхимията е ниво на химичните процеси в материята, неподозирано и от експерименталната човешка мисъл, нямаше да трепери от Инквизицията, а щеше гордо да обяви прозрението си, с което щеше да премахне анатемата върху алхимията. И всички щяха ясно да разберат, че алхимиците от вида на съвременниците му са наистина обикновени шарлатани.

Днес, от позицията на времето и нарасналата научна мисъл, можем да се преклоним пред величието на този научен ум, който прозира съществуването на ниво в химичните отношения между елементите, коренно различно от познатото и граничещо с Божественото. Гениално. Велико осъзнаване на същността на алхимичното взаимодействие като процес, интерпретиращ Божествената дейност, наречена Сътворение, тоест организация на материята по специфичен, непознат на човешкия ум принцип. Това е всъщност алхимията на нивото, наречено Сътворение.

Що се отнася до въпроса за Сътворчеството - ние вече говорим за алхимия в нейния Вторичен вид.

Ако Сътворението е принцип на взаимодействието между елементите, реализирано от Елохимното Божество на ниво „трансмутация на атомите по химично сродство", то Сътворчеството е определено доразвиване на същото чрез „трансмутация и трансформация на атомите по психично сродство". Тоест Еволюция на видовете и Еволюция на човека, защото трансмутацията „по психично сродство" е възможна само при човека. Първото е създаването на видовете, а второто - тяхната еволюция. И двете протичат в материята, в единството на организацията на атомите на материята на такова енергийно ниво, че самата материя да може да осъществи по-късно своето собствено развитие, чрез развитото и одухотворено съзнание.

Сътворчеството, като Второ ниво на организацията на специфични атоми на материята (елементите) е процес, ръководен от енергията на индивида чрез неговото лично съзнание.

Нютон наистина е един от адептите на алхимията, но ограничен и скован от фанатизираната претенция на учени и църковни схоластици, не може да прескочи бариерата на тогавашната парадигма на науката. Разбира се, не бива да забравяме и факта, че науката все още е на ниво до атомно, а алхимията е процес на атомно и податомно нива, при което кварки и лептони са в единство и хармония.

Няма нужните обективни условия за подобни идеи и хипотези. Дори терминът кварки е бил немислим тогава. Затова отдаваме почит към този гениален промислител на алхимичното тайнство, колкото и недоказано да изглежда то от съвременна позиция.

Какъв контраст: всички  търсят чрез алхимията злато, а Нютон - Бога!

Нима има друг учен (дори днес), успял да прозре, че чрез алхимията може да докаже Бога?

Опитайте и ще осъзнаете, че алхимичните промени в нас, протекли под дейността на съзнанието ни, са единствената Божествена проява на човека - богоподобието. Ето как алхимията отговаря на един въпрос, повдигнат и необяснен в Библията, свързан с Подобието на Бога с Човека. На Твореца с Творчеството му. В алхимичните процеси на трансмутациите по „психично сродство" се състои тази прилика. ТАМ и САМО ТАМ!

Но единствено Нютон се сеща за тази възможност. Другите, за да получат що-годе яснота по въпроса за алхимията, се хващат за някой от известните текстове. Всъщност това е единствената литература по този въпрос - кодираните, завоалираните, символичните от горе до долу текстове и рисунки. Така задачата се „изважда" от контекста на определени алхимични идеи и се превръща в база за дълги и недотам убедителни анализи и интерпретации.

Нютон се опитва да открие чрез алхимичните експерименти (които всъщност са химични) Бога, характера на неговото творчество и т.н. Най-ценното от неговия научен труд, без да омаловажаваме научните открития, е опитът му да обясни Бога чрез алхимичната трансмутация. За първи път в съзнанието на един водещ учен узрява идея, надхвърляща научните търсения чрез химичните експерименти. Нютон зададе въпрос на Науката и Църквата, на който за съжаление нямаше как да се отговори. Академичният свят и папският двор мълчат. А Богът-творец чака.

И дочака другия адепт на алхимичното тайнство - Карл Густав Юнг. Юнг продължи Нютон, но в полето на трансмутационните алхимични идеи „по психично сродство", защото осъзна и аргументира архетиповото отношение: Архетипов модел - Архетипов образ. Цялото му действие е в психичното ниво на алхимията: Архетиповият модел, тоест Бог (божественият образец), развит и действащ чрез Архетиповия образ (човека). Ето нагледен пример за Подобието между Човека и Бога. По Образ - защото, както и Нютон разбра, човекът е трансмутираща същност, способна да осъществи своята лична еволюция до божествения образец, до Бога. Така Образът (химичното сродство на елементите в тялото) и Подобието (психичното сродство на ума) стават едно цяло - богоподобието.

Тези две идеи (Образ и Подобие), довели до постулирането на двете основни метаморфози в алхимичните процеси (трансмутация и трансформация), осъществяват основната й задача: алхимичното преобразуване. По-долу ще кажем какво алхимията разбира под тези две метаморфози.

След идейната цел, дадена от Нютон, и Образеца на архетипа, изведен от Юнг, идва ред на Знанието, което трябва да ги обедини и да даде на Ума на Човека опорна точка в трудния процес на самотрансмутирането си. Възможността да се достигне до този процес бе осъществената на дело от хунора Иисус Христос на Преображение, Възкресение и Възнесение.

Знанието, при разчитането на кодовете в българските сакрални вълшебни приказки, не само разкрива, но и посочва МЕТОДА на колобрите за трансмутациите на одухотворения човек: алхимията на преобразуването!

Химията и Алхимията не са различни, произлизащи една от друга науки, а две фази на един и същи процес. Нещо като Съдържание и Форма и т.н.

Казахме, че българската колобърска традиция определя алхимията като свое знание за Сътворението и Сътворчеството на видовете.

В Стария завет тези два кода, разгледани твърде малко и неточно, изобщо нямат реални податки за същността на протичащите процеси. За Сътворчество там само се споменава и то косвено. Незнанието, което лъха от тези пълни с компилации страници, поддържано много ревностно и от християнските каноници, довежда процеса до най-лошата форма на незнанието - отричане, анатемосване и превръщане на прозвището алхимик в етикет за враг, което автоматично води до преследване и физическо унищожение. Тъжно е като си помислим, че двете религии, прокламиращи най-много братството, човечността и смирението, имат всъщност най-много зверства и непрекъснати врагове, срещу които всячески воюват. Тази участ не е отминала и учените, занимаващи се с процесите на Принципа и Законите на трансмутацията в материята.

Учените, изучаващи и практикуващи тези закони, се наричат АЛХИМИЦИ, тоест посветени в метаморфозите на материята, довеждащи структурата до коренни, базови промени, предопределящи организацията на атомите на друго ниво.

Думата алхимия е съставена от две части: АЛ и ХИМИЯ.

В езотериката АЛ означава посветени наследници на Лунното творчество. Луната и нейните енергии са тясно свързани с организацията и живота на формите от материята на Земята. Частицата АЛ, освен че регистрира Лунни зависимости, дава информация и за процеси над, извън и т.н. химията. Също както частицата пара, поставена пред думата психология, дава понятието парапсихология - над, около психичното. Частицата АЛ определя характерни похвати за трансмутации на елементите, осъществени и заложени като еволюционни методи при пренасянето на живите организми от Луната на Земята. Тя е код за владеенето на методики за това невъзможно за обяснение трансмутиране, които определени Велики посветени колобри в ниво Катар (2) са можели да прилагат върху живата материя, ускорявайки нейната еволюция - в това число на растения, животни и хора. На отделния индивид, на цели групи, народи и на човечеството като единен организъм.

Частичката АЛ илюстрира възможности за трансмутации. Названието Химия дава информация за трансформации, защото химията, каквато я познаваме днес като наука, е преди всичко наука за трансформациите. Двете (Ал и Химия) регламентират възможността двата процеса да функционират заедно, едновременно. Обединяват ги, на ниво съзнание, психичните атоми по сродство.

Понятието химия е всеизвестно. Няма друг вид промени във веществата (елементите), освен химични. Дори психичните трансмутации в края на краищата водят до химични процеси. Всичко е химия и... енергия. Частицата АЛ регистрира именно тази базова зависимост: Химия - Енергия и Енергия - Химия.

Алхимикът е учен, занимаващ се с процеси, които съвременната наука дори не може да си постави още като ясни цели и задачи. Хипотетично те съществуват в нейните намерения, но методологично, да не говорим за експериментално, нямат никакви постановки. За по-голяма яснота ще уточним, че алхимиците се занимават:

Първо - с принципите на структуриране на материята; принципите на структуриране на ДНК.

Второ - с алхимичните трансмутации от физиологичен и психичен характер. Последните са етикирани често от съвременната медицина като психопатични.

Единствено Карл Густав Юнг от съвременните учени успява да се докосне до така наречения Метод за архетиповото насочване на подсъзнанието (несъзнаваното), насочващ еволюцията на човечеството към определени модели. Свеждаме глава пред този гений. В разглеждането на понятието архетипов модел до неговото разгръщане като архетипов образ се намират множество зърна от блестящи прозрения и уникални догадки. Разбира се, част от тях принадлежат и на неговите не по-малко талантливи последователи, като Мари-Луиз фон Франц и Жан-Франциска Крус - ван Валден.

Обобщавайки казаното до този момент, можем да формулираме:

Алхимията е наука за специфични трансмутации и трансформации, водещи до кардинални промени в материята и съзнанието. Тези процеси се осъществяват чрез „атомите по химично" и „атомите по психично сродство", представляващи неразривна и специфична част от атомната структура на материята.

Трябва да изясним какъв смисъл влагат колобрите в понятията Трансмутация и Трансформация.

В речниците понятието трансмутация (лат. transmutatio) се определя като превръщане, променяне в нещо, а трансформация (лат. transformo) - като преобразяване, променяне, видоизменяне.

Тази две понятия ще срещаме много често, затова изясняваме техния смисъл от гледна точка на алхимията.

Трансмутация за алхимиците означава: преструктуриране на специфичен вид атоми в материята, заставящи всички атоми на тялото да преминат в ново ниво на организация, след което то вече има съвсем друг, коренно различен от първоначалния вид, структура и характер.

При трансмутацията се осъществяват такива нива на преструктуриране на атомите на тялото, че то преминава от едно царство в друго. Например: кристалната структура на Рубина (Al2O3) се пренарежда по такъв начин, че от скъпоценния камък се ражда цветето Роза. От Царството на Кристалите атомите преминават в царството на Растенията. А от клетъчната структура на Розата, чрез нов трансмутационен процес, се ражда животното Сърна (примерно) или: от Царството на Растенията (розата) атомите се преструктурират до атомно ниво, характерно за Царството на Животните (сърната).

При нов трансмутационен процес атомната структура на сърната (животното) може да се пренареди така, че да се превърнат в човешко същество. Ето как сърната от Животинското царство преминава в Човешкото царство, което също принадлежи на Животинското царство, но е специфично негово ниво. Каквито са впрочем и птиците, и рибите. Те също принадлежат към Животинското царство. Животинското царство има четири собствени разновидности: животни, хора, птици и риби.

Стигаме до извода, че трансмутацията е процес на пренареждане на атомната структура на телата, при който промяната е коренно различна, абсолютно нова и нямаща нищо общо с предишната си форма и функции. Трябва да запомним добре този извод, защото в неговата същност се съдържа и крие всичко, което наричаме Алхимия.

Читателят трябва да направи необходимата разлика и между мутация и трансмутация. За мутация обикновено се счита процес от развитието, който се отклонява патологично от програмата си. Така е според еволюционната теория. В природата обаче чрез мутация става точно обратното на това, което еволюцията твърди. Според еврейския генетик Л. Шпентер „случайните мутации не могат да доведат до еволюция"

Следователно имаме два вида мутационни процеси: при едните настъпва промяна, а при другите не настъпва промяна. Едните стават еволюционни, с положителен характер, а другите - с патологичен, тоест с отрицателен характер. Алхимията не се занимава с тези прояви на отклонения от програмата за развитие, тя борави с трансмутационни процеси, които се свеждат до кардинални промени (мутации), но не като отклонения, а като скокообразни преобразования, заложени като възможност в еволюцията на царствата и видовете.

Трансформацията също е процес, осъществяван в алхимичните промени, но сведен единствено до промени само на формата, без да се преминава от едно царство в друго.

Трансформацията е изменение на един вид структура в друг, без да се променя характера на материята.

Най-често трансформацията се извършва в определен орган или система от такива. Такава например е промяната на пола при пчелите, когато пчелата-майка умре и една от работничките развива половата си система, за да може да снася яйца, или при мекотелото Аплазия, което само променя своята полова система при необходимост. Всеизвестен е процесът на трансформация на гъсеницата в пеперуда, където се преминава от един вид „жива душа" в друг вид, но в пределите на разновидностите само на Животинското царство. Това поставя процеса по-близо до трансформирането, отколкото до транстмутацията, въпреки че и тя съществува по отношение на телата им - гъсеница и пеперуда, но е осъществена в един клас - насекоми.

Говорим само за този вид трансформация, при който се осъществяват алхимични процеси, защото съществуват трансформации от чисто технически характер, които нямат общо с алхимията. Такива са например трансформациите на формите на материята при топене, замръзване, химични реакции и т.н.

В алхимията е широко известен и жадно търсен процесът за трансформирането на атомите на оловото в атоми на злато. Както и графитът се трансформира в диамант. В първия случай имаме пълна трансформация на атомите на оловото в атоми на злато, а във втория се променя само структурата, решетката на елемента въглерод, но и двата процеса са трансформация, защото нямаме преминаване от едно царство в друго.

Направените пояснения показват, че при трансмутационните процеси материята може да преминава от неживата материя, както неосведомено я наричат днес, в жива материя - живи души. Описаният по-горе пример илюстрира именно такова превръщане на материята, вследствие на преструктурирането на атомите й.

Двете понятия трансмутация и трансформация определят границите на алхимичните параметри, което навежда на мисълта, че алхимията е наука за дълбоките промени, настъпващи в ДНК на атомно и податомно ниво. Въпросът е изключително важен, защото съвременната наука все още няма идея КАК и ДОКОЛКО може да се въздейства на молекулата на живота, още по-малко - какви промени може да понесе тя при определени условия. Любопитно е например да се провери, настъпват ли промени и какви, в ДНК на клетката на гъсеницата, когато тя се превърне в пеперуда?

Ако обединим двете понятия Трансмутация и Трансформация и ги приложим към спекулативно ширещата се легенда за превръщането на оловото в злато, ясно можем да си представим, че това е възможно, но едва ли е по силите на човека, дори и да е алхимик от най-висшата степен -Катар. Няма алхимик, владеещ това ниво на промените, който да снижи духовното си ниво до мераците на някои хора, пък били те царе или папи.

Трансформационен процес от най-чист вид до този момент на Земята е показал само Иисус Христос. Всичките разисквани от нас негови чудеса в книгата „Дванайсетте тайнства на Христос" са трансформационни процеси. Само трансформационни. В Библията има описан един процес на трансмутация и той е превръщането на Адам от „Човек от кал" в „Човек-животно" (жива душа). Осъществява го Елохимният Творец.

Според науката Алхимия, в природата има три основни по качество вида атоми: атоми по химично сродство, които осъществяват процесите на трансмутационните промени, атоми по психично сродство, които осъществяват транспроцесите чрез атомите „по химично сродство" и обикновени атоми, които са подчинени на атомите по сродство.

Самите атоми по „психично сродство" не могат да осъществят промени - те въздействат върху атомите „по химично сродство" и последните трансмутират материята.

Атоми по „химично сродство" наричаме тези атоми, които имат сродни на себе си в атомните структури на материята (въобще), с коренно различен характер от другите атоми на същата структура. Такъв тип различни атоми в материята са база за физическите структури, които изграждат телата на отделните индивиди в Царствата. В Минералното царство - кристалното тяло, в Растителното - растителното тяло, в Животинското - животинското тяло и в Човешкото - човешкото тяло.

Те са атомите, които определят изграждането на специфичните форми (структури) на телата вътре в самото царство. Те правят така, че структурата на телата на слона, леопарда и гущера, въпреки принципно еднаквата си атомна и анатомична характеристика, да станат различни по вид организми.

С изключение на Минералното царство, изграждането на всички тела от другите царства имат за база клетката. Клетката е самостоятелен организъм. Тя има способността да изгражда органи, системи и цялостен организъм. Въпреки необозримите разлики между минералните организми като структура и клетъчния организъм, съществува едно общо нещо между тях - „атомът по химично сродство". Сродство, което прави възможно атомите на минерала да трансмутират до атоми на растение, а атомите на последните - в атоми от животински тип. Тези атоми по „химично сродство" са още непознати на съвременната наука. Те - тяхната дейност и способността им да се променят кардинално - са базата на науката Алхимия.

Цел на Алхимията като наука и Метод за еволюция обаче, са така наречените „атоми по психично сродство". Самото им название говори, че става въпрос за душевни качества на определен вид от атомите по "химично сродство". Чрез съзнанието ни този вид атоми могат да провокират и насочват трансмутационни и трансформационни процеси на атомите „по химично сродство", а чрез тях и обикновените атоми на веществата.

„Сродството", което поставяме като определител и пред двата вида специфични атоми, не може да бъде разисквано и разяснявано. Причините се намират в дълбоко антагонистичните отношения между четирите царства в природата и особено в Човешкото царство.

Най-общо казано, то се отнася до способността им да се променят, преобразувайки кардинално атомната структура на организма.

Тези два вида алхимични атоми имат в своя състав и така наречените Кармични атоми, които са свързани тясно с качествата на атомите от нашите тела и които се предават като специфична информация чрез ДНК при всяко прераждане, и служат за база на душевните качества (психичните сродства). Те представляват променлива част от двата вида специфични атоми и са тясно свързани с развитието на съзнанието ни. Кармичните атоми могат да бъдат определени като трети вид специфични атоми, но само условно, тъй като те са неразделна част от състава на химичните и психичните атоми по сродство.

Когато говорим за Алхимия, говорим за Съзнание, защото алхимичните промени, зависещи или осъществявани от посветените, са вторичен продукт на еволюцията - след материята, след формите на живота. Следователно алхимията, работата на алхимиците, се свежда до контрол и насочени промени на атомите „по психично сродство", които препрограмират „атомите по химично сродство", чрез промяната на нашето съзнание. В този факт се състои целта и качеството на колобърския Метод за трансмутационни качества - Приказка. Нарекохме ги качества, защото само и единствено качествата на нашето съзнание могат да ни насочат към прогресивни еволюционни промени.

В тази истина се намират параметрите на развитието на нашето съзнание от Дао съзнанието до Християнското съзнание. Те са неразривно свързани части на един и същи процес. Даоисткото и Християнското съзнание са Алфата и Омегата на еволюцията на човешкото съзнание. Дао съзнанието, предадено на човечеството от Колобъра - Катар, наречен в Китай Лао Дзъ от рода Боян, е най-древното описано състояние на еволюиращото в хармония съзнание. Подчертаваме, че Даоизмът е алхимично ниво на „атомите по психично сродство" и че Лао Дзъ не е негов създател, а последният известен на човечеството Учител (Балгуру). Естествен завършек на еволюиращото съзнание започва с Нравствената програма за живот и съзнание, дадена на хората от Иисус Христос. Само на човека. Затова твърдението, че човекът е венецът на еволюцията, не е далеч от истината.

Разглеждайки даден алхимичен процес, всъщност разглеждаме следствията от качеството на енергията, излъчена от съзнанието. В този аспект алхимията е наука за следствията, които материята търпи при определен качествен скок на психичното в нас. Изключително важно е да подчертаем, че колобрите са владеели методи за насочване на съзнанието към очаквани психични състояния, подпомагащи тези процеси. Тази истина е заложена ясно и точно в Метода за алхимични промени, известен като Сакрална вълшебна приказка. На подсъзнателно ниво, но с будно съзнание на психичния ток у нас. На съзнателно ниво, с насочени от нашето лично съзнание идеи за промени. В последното изречение се корени цялата задача на всички енергийни школи, възпитаващи своите последователи как да стимулират, владеят и поддържат това специфично ниво на съзнанието. Казаното важи дори за така наречените "школи по бойни изкуства", без да разглеждаме ефективността на постигнатите от техните членове резултати, нито техния морален кодекс. Посветените в алхимията никога не са допущали участие в такива тренировки и „умения".

Можем да определим, че алхимиците изучават:

Първо - Трансмутация на атомите по „психично сродство".

Второ - Трансмутация на атомите по „химично сродство".

Тези промени често са етикирани от съвременната медицина като психопатични,

Трето - Трансмутация на атомите по „духовно сродство".

Трансмутациите по психично сродство, достигнали високо ниво, преминават и една последна фаза - духовната, тоест на специфични промени, възможни само при човешките същества (и то не при всички хора), затова тази трансмутация разглеждаме като отделно трето ниво. Всички процеси в нея стават изключително в съзнанието на човека, въпреки че променят кардинално и цялата биосистема на неговия организъм. Промяната в нейния краен вариант може да има и феноменален характер.

Крайният резултат, видимият, ако можем така да се изразим, е един неоспорим факт - организмът не се разлага. Да не се разложи един организъм не означава нищо друго, освен че неговите атоми „по химично сродство" са станали неразрушими като химична и физична организация. Клетъчната система е „застинала", изпаднала в особен вид неспособност да се разпадне - тя е неферментираща. Телата на всички светци, особено силно почитани в православната християнска църква, са достигнали именно това Трето ниво на трансмутация - духовното. За хората на науката, особено на генетиците, може би ще представлява интерес отговорът на въпроса: Какво става с течността в междуклетъчното и вътреклетъчното пространство в такива тела? Ако приемем, че междуклетъчната течност е снижена до минимум чрез стопяването на органичната маса (пост, глад и т.н.), то какво става все пак с течността вътре в клетката, защото там липсата на достатъчно течна маса означава само едно - смърт на клетката. Ако организмът живее, тоест клетките функционират нормално, то какво става тогава с течността в тях след смъртта? Къде отива тя? Защо не се разлага? Процесите на разпад и ферментация са неизбежен физиологичен закон при смърт на материята. Дори дървесната маса се разпада за няколко години.

Езотеричният отговор може да бъде даден и той несъмнено ще ползва съвременната наука, но ще може ли тя да ограничи прилагането на подобно знание само в рамките на научния експеримент? Няма ли да се възползва някой от възможността да трансмутира организма още „по- напред" в този процес?! Ето една от основните причини Алхимията да се пази като наука за посветените, за готовите да изгубят живота си, но да не допуснат злоупотреба с нея. Тук се крие основанието на катарите да живеят отделено от света и неговата суета. По тази причина алхимиците са достигнали до нарочното иронизиране на информацията, като опитът да се превърне оловото в злато или да се направи философски камък - капани за наивни души и алчни царедворци. Като си помисли човек колко наивници са посветили живота си на тази идея, че и алхимични трактати са написали - да не би случайно човечеството да изгуби безценните им „изследвания".

Алхимията е наука за еволюцията на тялото чрез собственото ни съзнание и всичко друго относно нейното предназначение и цели е невярно. Колобрите - катари са владеели процесите на трансформация на тялото до такава степен, че са можели устойчиво да осъществяват еволюцията на собствените си тела. Писахме за препоръката към колобъра да се стреми да има „тяло на колобър, а не на болярин!". Всеки колобър от този ранг контролира своето тяло в преражданията си. Той може да променя и телата на своите ученици, което всъщност е една от задачите му, но резултатът става явен едва в следващото им прераждане. Всички души, сродни на неговата по „духовно сродство", този колобър трансформира и на физическо ниво, разбира се началото е на психично, на съзнателно и накрая на физическо ниво. Промяната е бавна и трудна, но почти винаги успешна.

Алхимията доказва в изключително висока степен дълбоките знания на колобърството за строежа и преструктурирането на атомите на материята, кодирани в следните четири енергийни кода или субстанции на физическия свят:

Кодът ПАМ. Той илюстрира субстанцията Земя, кал, глина, материя на планетата. В библейски смисъл тази енергийна маса от материя се нарича Луцифер. Нямаме предвид обаче определението на Енергийната субстанция, охарактеризирана от невежеството като зъл гений. Той може да е и такъв, ако приемем, че нашето тяло е зловонно, отвратително и подлежи на отричане, само защото имаме дебело черво и пикочен мехур.

Енергията РАМ - субстанцията Огън, лежаща в основата на всички химични и алхимични възможности. Главно тя извършва процесите на алхимичните промени. Нейното овладяване е най-тежкият проблем за посветените, защото има невъобразимо много варианти на проявление -от физичната енергия на триенето до психичната на мисълта.

Енергията ВАМ - Вода, субстанцията (средата) на посредничеството, благодарение на която могат да станат възможни всички процеси на разискваните промени.

Енергията ЛАМ - субстанцията Въздух, която осъществява функцията на движението и трансформирането.

Тези четири кода, известни като Земя, Огън, Вода и Въздух са носителите на надхимичните идеи, на алхимичните абстракции. Те са кодове за алхимичните функции на Промяната. И за да подчертаем инертността на употребата им, припомняме цитираното от нас определение за тях - енергийни кодове. Което ще рече, че не става въпрос за материите, познати ни с тези имена, а за типовете енергия, структуриращи тази материя или преструктуриращи я, когато съзнанието ни достигне алхимично ниво. В астрологията, където те се използват най-често и най-безотговорно, този код определя и насочва посветените каква е базовата специфика на енергията на съзнанието на личността, а оттук следва и изводът: как да се подходи в обучението на тази пробудена душа? Както надяваме се читателят сам разбира - става въпрос за коренно различни идеи и анализи в алхимията и в астрологията..

В анализа на приказката „Дванадесетте чифта обувки на принцесата" Мари-Луиз фон Франц казва, че „човекът е четвъртичен". Чудесна догадка. Блестяща находка. От алхимична гледна точка ние казваме същото по следния начин: да се достигне и да се поддържа на нужното ниво Законът за Четвъртичността, действащ и характерен за материалните светове от типа на нашата Слънчева система Действието на закона за Четвъртичността има две основни нива:

1. на химично ниво: Валентност - до Ковалентност и

2. на алхимично ниво: Ковалентност - Алхимични процеси (валентност на психичните единици), тоест между телата, структуриращи човешкия организъм.

Цялото действие на Закона за Четвъртичността на физико-химично ниво описахме в книгата „Теория на енергийния обмен - обща част". Сега ще навлезем в рамките на допустимото в нейната специална част -алхимичната. На ниво алхимично законът се прилага от самата личност - нека читателят обмисли добре тази информация. Казаното означава, че ние сами прилагаме нещо, което вече съществува в нас, но което все още е в латентно състояние, или се проявява неорганизирано, самостоятелно, инцидентно. Въпросът е да се научим да се ползваме от този закон съзнателно и правилно, тоест алхимично.

Съзнателно - ще рече да осъзнаем личните си способности и възможността да ги насочваме към дейност, зачитайки стриктно Закона за Пропорционалността и Последователността.

Този закон регламентира как последователно и пропорционално да се поднася знанието на непосветените, но също така отчита личното ниво на ученика, създавайки според него програма за обучение, тоест за разширение на съзнанието му. Чрез метода Приказка се осъществява именно такова обучение. Неговата универсалност е уникална, защото колобрите са заложили в структурата на приказката такава последователност и пропорционалност, че знанието неусетно да бъде възприето от непосветения слушател. Съпреживяването на повествованието, за което говорихме в началото, осъществява усвояването на този процес. Вложен в паметта на детето, а и на възрастния човек, информационният носител (символ - код) бавно и неотменно работи над „психичните атоми по сродство" и формира съзнанието, индивидуалната чувствителност на личността.

Правилно не означава нищо друго, освен добронамерено - с цел да издигнем собствената си еволюция до нивата на духовността - трайно, устойчиво.

Само успелите да осъществят тези две нива на своята Умствена дейност ще могат да се надяват да зафункционира собственият им мозък на алхимично ниво, вследствие на което ще станат знаещи и можещи. Ще се нарекат по-късно и Учители на своите събратя.

От алхимична гледна точка процесът за алхимичното ниво на Закона за Четвъртичността е превръщането на Оловото в Злато. А успелите да го достигнат в пълнота, да го утвърдят като своя неотменна същност, ще могат да узнаят и тайната на Философския камък.

Ако душата, обикновено не в един живот, достигне това изключително високо ниво, може да схване и дълбокото необяснимо състояние ДАО. Нека читателят си припомни, че Дао е философия на Архетиповия образ в неговата пълна духовна идентификация с Архетиповия модел. В българската колобърска традиция това ниво се нарича Син на Тангра. Този е големият стремеж на колобъра, даден му от Завета (Раклата) на Танг-Ра в Джила на Словото.

Алхимичните функции на Закона за Четвъртичността се определят от химичните процеси, инициирани от нашата Вселена, типични за нашата Галактика, характерни за нашата Слънчева система и Планетната специфичност на материята, която я изгражда. Алхимичните знания водят към разбиране на закономерности, предопределени от строго регламентираните от ДНК енерго - химико - физиологично - психични процеси, осъществявани в нашия организъм. Ще си послужим с един пример, който според нас илюстрира добре идеята.

Знаем, че определен ген може да отключи в нас процеси за производство на даден хормон. От своя страна този хормон може да предизвика серия от химични промени, водещи до ясно изразени психични следствия, които могат да се проявят и като физически действия. Целият процес притежава достатъчно добра енергийна възможност да се реализира чрез двигателната ни система като поведение. Ако погледнем на тези три нива като на един цялостен процес, бихме могли да схванем идеята за АЛ състоянието. Породено и реализирано обаче само от химични елементи, то всъщност е чисто химично. Алхимично този процес се извършва на психично ниво. Няма да се спираме на катализатора за включването на гена за производството на дадения хормон, който може да бъде физиологичен, химичен, психичен и т.н.

Сега да се опитаме да видим описания процес като модел за Методологично направление за сформиране на рамки (критерии), определящи строго регламентирани движения на енергийно-материалните структури (телата) и произтичащите от тях психични функции, характерни за цели поколения, родове, етноси и раси. Възможността алхимикът да вникне в този изключително сложен комплекс от реализации е целта на неговото изследване. На ниво химично - ДНК. На ниво физично - Тяло. На ниво енергийно - Душа.

Това е алхимията.

Трите Принципа (субстанции) на Сътворчеството са известните ни Дух, Душа и Тяло. Нашето съзнание чрез „психичните атоми по сродство" работи предимно върху трансмутациите и трансформациите на Тялото и Душата. Всички алхимични промени са в границите на тези два Принци­па.

Ще разширим още малко анализа чрез пояснението на двата кода АЛ и АН.

Известно е, че главният колобър на Каганата носи титлата АН Колобър.

АН - е Първият. АЛ е възможността да бъде АН. АН - е Материята. АЛ е причината за АН.

АЛ-АН е кодовото име на процеса Алфа-Омега, изразен в алхимичен аспект.

С този термин се обозначават места и родове, достигнали алхимично съзнание като родова принадлежност. Българите имат такова племе в своите Седем главни племена - уйгури (които китайците наричат о-кут) или алани. Според Димитър Съсълов и днес останки от това племе живеят в Кавказ и са известни под името осетинци. Те са потомци на племето уйгури - най-голямото в Таримската долина, прародината на хунобългарите.

Българското племе алани е едно от колената на посветените колобърски родове, които са носили това знание и са го предавали на когото трябва. Друго такова коляно е родът Боян, за който ще говорим в анализа на приказката „Ян Бибиян".

 

(1) Царства. Съществуват четири основни видове материя на земята, които се наричат царства. Минерално царство, Растително царство, Животинско царство и Човешко царство, което принципно принадлежи на Животинското, но се разглежда като отделен вид. Животинското царство се състои от четири вида живи организми: Животни, Хора, Птици и Риби.

(2) Катар (Ка-Т-Ар) Ка – човешка душа, Т – (Тау) – Бог, Ар – (Ра) – Слънце. Значението на думата Катар сакрално означава човек от Слънчевата система, достигнал божествено ниво на еволюция. Колобърът катар е висша степен на развитие – алхимик.

Тегли

 


Създадено: 03.08.2010 : 16:26
Обновено : 14.08.2010 : 20:58
Категория : Книги
Страницата е посетена 3856 пъти


Версия за печат Версия за печат

Информация
Официален сайт на Спас Мавров. https://www.facebook.com/spas.mavrov 
^ Нагоре ^