Галерия
Главно меню
Публикации
Брояч

   всичко

   посетители онлайн

Публикации - Мадарският конник
Эта статья доступна в стандартном RSS формате для публикации на вашем сайте:
http://www.iskri.net/data/artbg.xml

madara.jpg

 

Международна научна конференция
"България в световната история и цивилизация - дух и култура" гр. Варна

 

МАДАРСКИЯТ КОННИК
доклад  


Мадарският конник се намира на 16 километра източно от град Шумен, в комплекс с древно тракийско светилище. Релефът е на височина 23 метра от подножието на скалата - Представлява композиция от Конник, Куче и животно оприличавано на Лъв. Изпълнен е като барелеф. Според някои изследователи на скалата има следи и от птица, вероятно Орел.
   В настоящият анализ ще направим прочит на композицията характерен за анализите, завещани от прабългарските посветени, наричани често шамани и в официалната религиозна практика колобри. Ще направим частично разпечатване на знанието по астрономия, астрология и космогония.

Характерно за състоянието на цялата композиция е излъчващото се спокойствие. Конят и конникът имат повече тържествено - ритуално движение отколкото динамичното напрежение характерно за изобразя­ването на бойни и ловни сцени в тракийското и световно изкуство. Лицето на конника не личи ясно, но дългата коса и брада са достатъчно добре различими. Ръката (дясната) държаща копието е също спокойна, а не в бойно положение при което е характерно напрегнатата, свита лакътна става и здраво стискащата десница. Тук имаме точно обратното - спокойно придържане на копието опряно в тялото на победеното животно. Характерен белег, че конникът не е с тракийски, а с български произход е наличието на стреме. В Европа и Балканите то е пренесено от българите. Лявата ръка на конника държи нещо, което е неясно и трудно определимо, но наистина много прилича на чаша. Същественото тук е фактът, че конникът не държи юздите на коня. Както би трябвало да бъде ако сцената е ловна. В спокойно стъпилият и вдигнал ляв крак кон има много важен характерен за българите белег - оплетената конска опашка.Това е много важен езотеричен знак за нас, защото знаем, че опашката е била ЗНАМЕ на българската орда. Но не свободно веещата се опашка, а оплетената - символ на реда и дисциплината. Здравата и хармонична държавна власт охарактеризирана от оплетената конска опашка е задължителен белег по - късно за всеки властелин на Европа, когато е изобразяван на кон. Такава плитка са носели всички свещенодействуващи в българската религиозна практика - колобрите. Само те и канът са имали право да означат себе си като държавни служители на върховната (небесна) власт.
   След конника непосредствено до него се намира кучето. Това свещено животно на прабългарите, въпреки че е в динамична поза не се включва активно във внушението за ловна сцена, при която кучето е съпричаст­но към побеждаването на звяра и трябва да има подчертано агресивна поза.
   На преден план с притиснато от копието тяло към земята, лежи животно, оприличавано най - често на Лъв. Липсващата грива, типична за изобразяването на лъва, внася известна неувереност в изследователите на монумента. Независимо от неговият вид обаче има нещо по- смущаващо -  състоянието, в което то е изобразено. Казваме състояние, защото животното не е убито, а липсват и описателните в изкуството рани и те­чаща кръв, подсилващи внушението за смърт. Опашката на покореното животно е високо вдигната, свободно извита към конника. Това не е опашка на мъртъв хищник, не внушава и страдание на умиращо животно.
   Всички тези характеристики не ни дават основание за тълкуване на сцената като ловна - с чисто битов, житейски характер. Дори когато се внушават идеите за велик вожд, непобедим войн и ловец, древните художници са намирали достатъчно изразни средства да ни покажат страданието и борбената същност на победеното от човека животно - Самата поза в спокойна, типична за легнало покорно, а не за убито жи­вотно - и предните и задните лапи са в позиция на лежане, а не на смъртна агония. 
   Казаното до тук подкрепя нашето по-различно от официалното стано­вище не само, защото е езотеричен прочит на символиката на този древен паметник. То изцяло ще се базира на някой от тайните на Тангризма, запазени до днес от потомствените шамани на бог Танг-Ра -  богът на българите. Знанието на първият монотеистичен народ на Пета коренна раса (българският) не може да умре така лесно. Танг-Ра е безсмъртен и Единствен хилядолетия преди Йехова.
   В митологията на прабългарите ще вложим жалоните на този прочит. И първият от тях е, че народът на Единния бог Танг-Ра е народ на небето, който е слязъл на Земята, за да даде на стадно и племенно живе­ещият човек идеята и формата за държавата и космичния ред. Той идва от съзвездие Еднорог, което се изобразява като кон с един рог на челото. Рогът е винтообразен, дълъг и бойно насочен напред.Там живеят воините и пазителите на небесния ред. И Танг-Ра ги изпраща където е нужно за да се премине от хаотичния стаден живот към ред и организа­ция на обществото. Еднорогът е третата степен в развитието на духовния път на козия рог - най-висшата. Тя се получава само в материал­ните полета, затова Духът слиза в материята, но запазва своята двусъщностност изразена в двете основни звездни религии - на Амон-Ра в Египет и на Танг-Ра при българите. Лъвът в тази езотерична композиция, е космичната осмица /8/. Той е проявяващата се сила на Неподвижния кръст. (1)
Българският народ, като Козирог във второ посвещение на космичните воини слезли в материята е подчинен на седмицата /7/, на Сатурн. Единството между Козирог (посветен войн) и Лъв (войн пази­тел на тайните) се изразява чрез Еднорога слязъл в материалните све­тове с личен ритъм 7/8. Като отношение това е ритъмът на Конницата - седем осми, неравноделният такт на небесната конница. Целостта на това единство се изразява чрез единството на Човек и Кон. В Слънчевата система този процес се наблюдава и ръководи от съзвездие Голямо куче, Сириус. Затова то е радостно и не напада, а тържествува заедно със своя господар.  Сириус приветствува овладяната от българите(2) земна структура.
   Конникът изобразен в Мадара е този небесен войн изпратен от Бога за да възвести и положи началото на монотеистичната религия и държавата, без която тя е немислима. Атрибутите носени едновременно от Човека и коня са именно такива - оплетената конска опашка (държавната власт) и чашата в ръката на Човека, която винаги е означавала Дълг и Служение. Тържествуващият Цар и войн носи атрибута на дълга и служението възседнал формата на осъществяването - държавата. Няма религия, която да не е стигала до свой религиозен представител оли­цетворяващ този символ – кон и човек в единство с божествен произход. Дори християнството има своя Свети Георги Победоносец.
   Кучето, което определено внушава радостно скачане около господаря си, в езотеричен смисъл олицетворява съзвездие Голямо Куче - главен митологичен символ и жертвено животно при българите. По-точно то­ва е звездата Сириус. Това е неотменната връзка между Народ и Звезда, ръководеща циклите на еволюцията на Седем Слънчеви системи, една от които е и нашата. Амон-Ра и Танг-Ра са единосъщни братя. Голямо Куче е едно от 56-те съзвездия известни на прабългарите далеч преди посве­теният пророк на Индия (РАМА) да оповести новият цикъл и да даде но­вите имена, но само на дванадесетте съзвездия отбелязващи пътя на нашата Слънчева система.
   Покореното животно в краката на конника не е Лъв, а Барс (едно от свещените зодиакални съзвездия на прабългарите) и езотерично съответствува в композицията на Алфа от съзвездие Лъв. Барс( Лъв) е съзвездието на дълбоките езотерични тайни на нашата вселена. То е царско съзвездие и бележи пътя на Човека и Народите, когато достигат висотата на своето развитие. Всички митологични сцени, отразяващи бой с лъвове имат тази скрита информация.Тук звездните знания на българите свързват в едно няколко съзвездия изключително важни за съдбата на българите и Балканския полуостров. Еднорог, Сириус и Лъв бележат изключителна връзка за битието на цялото човечество.
   Що се отнася въпросът до птицата, ние се придържаме само към мнението, че трябва да бъде не орел, а сокол. Това е най – висшата, Трета степен, в българския шаманизъм. Първа степен е Гарван (Врана), втората е Орел, а Третата е Сокол. Степента Гарван символизира посветените в живота на материалния свят - тези, които са произлезли от земните хора и означава човек получил посвещение за духовен живот. Враната е предвестникът на Орела и първото животно в Йерархията на посветените синове на бог Танг Ра. Съзвездие Врана (Пегас) е мястото в нашата вселена на най висшето съзнание, затова първата степен Гарван се получава само след знак "свише". То е 33-то съзвездие от митологията на българите. Враната е посветен тръгнал към горните светове, Орелът е междинната степен (астрална). Затова дори в приказките Орелът носещ човека към горния свят, когато иска храна казва “Га-а-а-а”, затова Ной ще пусне първо черният гарван да провери излязла ли е сушата - тоест материалният свят проявен ли е в новия цикъл. Степента Орел е междинната, но вече определено духовна душа - това е астралният войн, небесният преносител и водач на душите. Християнството също ще изобрази този момент в сакралните си канонизации над царския ред в олтара. Най-висшата степен на посветеност е Соколът - степен давана само на определени избраници, какъвто например е Аспарух. Това знание определено изисква птицата да бъде Сокол, а присъствието й означава, че властта е от най- висш космически порядък.

В случая се фиксира Горният свят, който временно е изоставен от Първия конен народ на Небесното войнство – еднорозите, наричани още българи. Вторият народ са траките, но в друго направление.
Чашата е един от най-старите символи в митологията на българите. Съзвездие Чаша съответствува на Сърцето на Дракона - същността на небесното тайнство и знание. Китай отлично знае и пази неговите тайни. Научил ги е и Мойсей в Мемфис, затова на тази „старовремска змия" е поверил ролята на знаеща тайните на Бога. Знаел ги е далеч пре­ди тях и българският колобър, който изпраща посветения Аспарух да открие знака и мястото. Това място е Балканският полуостров -ЖЛЕЗАТА на ВРЕМЕТО. Отварянето и затварянето на всеки вътрешен (земен) цикъл на времето започва от тук - от Балканите.
   Мадарският конник е обърнат на ЮГ, защото така разрушителните енергии на геомагнетизма на земята най-слабо ще влияят на каменната структура. И защото...така гледа към Сфинкса. Те са култови символи от преди Потопа. Мадарският конник е знак за завърналите се синове на Танг-Ра. Тази тайна знаят и славяни и траки, затова така радушно приемат българите. Византия не можа да ги подчини, но Аспарух ги поко­ри с тайнството на своя Бог. И стават триединен народ под егидата на Единния бог.
   Жлезата на Времето пази тайната, която Аспарух е знаел. Тя гласи: Това е мястото, на което Небесният народ (Самани) е слязъл във форма (Рупа), за да даде на земните хора тайните на Небесните закони. Ти (Аспарух) се завръщаш, когато Човечеството е усвоило тайнствата на Барса (Лъв) и е покорило гордата му природа в себе си. Сириус те приветствува, защото времето се е изпълнило. Създай държава, в която Двамата Небесни ще дадат на Земния промя­ната на времето и цикъла. Чашата на служението е изпита и наро­дът ти може да получи своята заслужена почивка.
   Поетично е, но не можем да го изкажем по друг начин. Все пак нека се вгледаме в този покорен от копието (владичество в служението) Барс с жива покорно вдигната опашка и скачащото радостно куче, за да схванем онова дълбоко езотерично внушение оставено ни от древните праотци, които са знаели толкова много за Небето над нас, че календарът им и днес учудва с точността си. Мадарският конник не е владетелски знак на Аспарух, а е времеви символ на народ обходил света и завър­нал се на мястото, което е най-чувствително сега за енергийните промени на идващият нов цикъл. Аспарух е знаел тази тайна. Знаят и пазят тайните и днес потомствените ни шамани. Знаеше я и Далай Лама, когато сам пожела да посети страната ни, но невежеството на тогавашното правителство не осъзна причината за височайшето посещение. Понякога магическата сила на една мандала или култова статуетка може да е по-могъща от армии.
 

ноември 2000г. Спас Мавров

(1) Неподвижен Кръст - един от трите кръста съставени от четири съзвездия, чийто влияния оказват съществена роля в еволюцията и Умственото тяло на Човечеството като цялостен организъм.
(2)
Уточняваме за читателя, че Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС. Древният израз “Бъди българин” означава “получи степен на посветеност за възкръсване”, която на Земята имат като народ само децата на бог Танг-Ра, който е материалната проява на Амон-Ра.


Създадено: 03.08.2010 : 16:46
Обновено : 03.08.2010 : 16:46
Категория : Публикации
Страницата е посетена 6007 пъти


Версия за печат Версия за печат

Информация
Официален сайт на Спас Мавров. https://www.facebook.com/spas.mavrov 
^ Нагоре ^