Галерия
Главно меню
Публикации
Брояч

   всичко

   посетители онлайн

Публикации - Древни семейни и родови символи в бълг. народно приложно изкуство
Эта статья доступна в стандартном RSS формате для публикации на вашем сайте:
http://www.iskri.net/data/artbg.xml

ДРЕВНИ СЕМЕЙНИ И РОДОВИ СИМВОЛИ В БЪЛГАРСКОТО НАРОДНО ПРИЛОЖНО ИЗКУСТВО- КИЛИМ И ШЕВИЦА


В българското приложно изкуство са отлично запазени традициите за украсяване на престилки, сукмани, килими и други произведения на народното творчество. Внимателното вглеждане във фигурите, изобразени по тях, дава богата информация, ако знаем какво означават те, какъв е техният символичен смисъл. Да се приема, че приготвянето на булчински чеизи и дарове, така богата украсени, е плод само на находчивия творчески гений на хората, че всичко е плод на хрумвания и изобретателност, е наивно и неприемливо. Всички народи запазват своя духовен и житейски опит чрез фолклора. Българският е особено богат във всичките му направления.
Една от най-често срещаните теми, особено добре развита в килимарството и шевицата, е темата за семейството, за плодовитостта и благоденствието на рода.
Алхимичната символика на Зачатието, Семейството и Родовете в българското фолклорно изкуство има своята сакрална символика в Тангризма, кодирана в приказката „Снежинка и седемте джуджета”, в която имената на главните герои Снежинка и Принцът представляват интерес за нашето изследване.
Името на главната Героиня на приказката произхожда от третото агрегатно състояние на Водата – майката на живота на планетата ни, което е всеизвестно като Снежинка – падащата от Небето.
Графичният символ на името Снежинка е:
 spas1.png
 
Снежинката е Кристал, следователно тя се явява символ на Кристалното царство.
От Българската колобърска традиция знаем, че един от основните езотерични кодове – Костенурката – се символизира от Три костенурки, които означават Вселена, Звезда и Планета.
 
Снежинката, като проявление на материята, на стихията Вода в материалния израз на субстанцията е пряко свързана с Третата костенурка, която илюстрира материалното космическо тяло Планета, тоест Минералното  или Кристално тяло. Тя представлява, според Тангризма,  потентността на проявената в материята душа. Тоест на Първите хора – Адам и Ева. Това изисква да  разгледаме и символа на Съпруга на Снежинка – Принцът. Принцът – Ян енергията на вселената се изразява чрез Светлината.
 

Ако сравним двата символа на Снежинка и Принца виждаме, че те принципно представляват една и съща графична система – като Адам и Ева са единосъщни.
 
 
На базата на гореспоменатите символики ще разгледаме как е интерпретиран символът Семейство в българските шевици и тъкачество.
 
Виждаме ясно, че като стилизация  на графичния израз тези два символа напълно се идентифицират. От тези два основни символа произлизат символите във везмото и тъкаческото изкуство на българите. Те и тяхното интерпретиране изразяват серия от пожелания към членовете на семейството, рода и  сродниците. И днес в традициите на българските семейни празници, най-значими от които са Годежът и Сватбата, съществува ритуалният подарък на сродяващите се семейства и родове, който се дарява на Годежа и Сватбата: престилки, препаски, кърпи, и т.н.
Булката, още когато е тъкала и везала своя булчински чеиз, даровете за бъдещите роднини, е влагала своите наричания и пожелания към членовете на семейството на своя годеник и съпруг, както и към роднините от нейния род.
Самото везане или тъкане е било подчинено на строгата пожелателна символика, според която тя е дарявала всички присъстващи на годежа или сватбата.
Изхождайки от двата по-горе споменати Принципни символа, бъдещата съпруга е вплитала в изготвените от нея дарове всеизвестните и днес фигури Маказ, Канатица и Бабица, с техните разновидности като Двоен Маказ, Двойна Канатица, Двойна Бабица, Тройна Канатица, Тройна Бабица, Пресечена Бабица и т.н.
В Колобърската традиция производните на Планетарната костенурка,  идентични напълно с горните известни ни названия, са следните: Маказ, Голям Маказ (сватба), Канатица, Голяма Канатица, Велика Канатица, Бабица, Голяма Бабица и Велика Бабица (клонеста).
Ще разгледаме всеки от символите поотделно.
1.    МАКАЗ – ГОДЕЖ
 
Този знак представлява интерпретация на  двете части на Ромба на тялото на костенурката, разделен на два триъгълника, които се образуват от  тялото на костенурката. Допирането на двата триъгълника е съприкосновение, начало на контакта, тоест годеж в половата символика.
Когато двата триъгълника са допрени със широката си страна, символът означава Сродство, Сродяване.
Тъй като Маказът е базов знак в семантичното изграждане на символите на Семейството и Сродството, трябва да сме наясно с неговата символика в българското съзнание. МАКАЗ  на български означава:
1. Разклонение;
2. Подкосни греди при дървена покривна конструкция;
3. Древен символ по килими – два триъгълника, свързани с острите си върхове,  знак на мъжкото и женското начало, на божественото и земното, на хармонията и уравновесеността в природата;
4. Ножица (турски).
Необяснимо защо, във фолклорните разработки на учените- фолклористи се забравят трите ясни и категорични български значения, а се приема турцизмът ножица. На мен лично ми е много трудно да видя във формата на Маказа ножицата, особено в съвсем свободните измислени интерпретации на символа като Двоен маказ, пресечен маказ и т.н. Някъде имената са парадоксално нелогични.
(виж Двоен маказ1, Двоен маказ 2, Двоен маказ 3 и т.н., които са всъщност Костенурката Планета с вписан в нея Маказ. Виж всички имена на котленските килими.), ( килимите с маказите 1,2 и3)
(ромб образуван от двата триъгълника -  сродяване (сродство)
 
2.    ГОЛЯМ МАКАЗ – СВАТБА
Когато двата триъгълника са проникнати един в друг, символизират реализирания вече годеж, тоест половото тайнство на младежите е осъществено. Той илюстрира Сватба – осъществено полово единство и зачатие. Това и е символ на Съпружеството, на Бащата и Майката в тяхното полово свещено единство, на бъдещите родители.
 
3.    СЕМЕЙСТВО ИЛИ КАНАТИЦА
Тук основната част на символа Сватба или Голям Маказ се интерпретира с два малки триъгълника от двете страни на основното тяло на маказа. Или Бащата и Майката са осъществили  на дело своята способност да раждат – детето, тоест изпълнена е напълно главната цел на създаването на семейството. Всичко заложено като идея в Маказа и осъществено в Големия Маказ сега е реалност – имаме раждане.  Триъгълниците илюстрират две деца, момче и момиче, но те не са полово означени, което е универсалност на символа в интерпретацията на възможното раждане на детето: момче и момиче, две момичета или две момчета, всяко поставено като символ до единия от родителите и така приемащо неговата символика – мъжко или женско, момче или момиче.
 
4. ГОЛЯМА КАНАТИЦА ИЛИ РОД
Когато раждането в едно семейство има  своето  развитие и  се осъществява многократно, поколенията са осъществили вече своето полово семейно тайнство, идва ред на Символа, регистриращ нарастването на семействата до родове. Затова  основният символ Канатица – Семейство се разраства с още по един триъгълник, които означават,  че Първото поколение деца вече имат свои деца. Така символът Голяма Канатица символизира плодността и благоденствието на един род във времето и раждаемостта до неговото естествено разрастване в род (или коляно).
(символът Голяма Канатица)
 
5.   ВЕЛИКА КАНАТИЦА ИЛИ НАРОД
Виждаме една още по-висока степен на разрастването на рода, която символизира създаването на народност, на един генетически свързан в родове и общо битие народ или племе.  Велика Канатица показва утроеният символ на раждаемостта – триъгълниците  произлизащи от предишните два, но принадлежащи  на основния символ на Бащата и Майката – Сватбата.
(знакът Велика Канатица)
 
  Имаме вече един етнос, един народ, една генетически и кръвно свързана група от хора, принадлежаща на своята кръвна връзка. Този народ е изграден от родове и родове. Те влизат естествено и логично в нови полови тайнства, тоест Сватбата  се прониква напълно и изгражда отново основното тяло на Костенурката, но този път в неговия  двоен символ  в нивото Сродство.  В сродството двата триъгълника не регистрират двама души, а два рода, затова се допират по големите си страни и изграждат знака на единството на родовете, в които членовете не са съпричастни по полов път, а чрез някой от роднините на младоженците, наричаме ги още Сватове – членовете на Сватбата, роднините до последното коляно по линията на сродството. Затова знакът Сродство става основа на следната символична фигура, изразяваща сродяването на родовете – Бабица.
( Сродство и Бабица)
 
Бабица

6.    БАБИЦА
(сродени семейства - с два сочещи навън триъгълника)
 
В  символа Бабица виждаме интерпретация на знака Канатица, но с триъгълници илюстриращи раждането, поколенията насочени навън от тялото на основния символ.  Обърнати са обратно на тези в канатицата.  Сега триъгълниците илюстрират не децата от семейството, а  членовете на рода, които са осъществили сродяване, създали са семейства с членове от друг род. Имаме символ на междуродово полово сливане на ДНК на българите. Насочените навън триъгълници означават напускане на родовото коляно, на родовата генетика и присъединяване към друго такова.
7. ГОЛЯМА БАБИЦА ИЛИ СРОДЕНИ РОДОВЕ
Бабица – с два по два сочещи навън триъгълника.
 
Тук вече членовете на родовете напуснали своя род и присъединили се към други родове са много – удвоеният триъгълник означава точно това.
7.    СРОДЕНИ ПЛЕМЕНА.
 
В този знак символиката нараства значително и комплексно. Той носи много планова символика, отразяваща следните идеи:
Ромбът в средата – полово тайнство на Сродството, тоест сродяване на родове и повече от такива – племена.
 Двата вертикално разположени един до друг макази, символизиращи двойката мъж и жена, и мъж и жена от двете племена, дали плод в раждането на деца.
И двата триъгълника символизират децата, раждането на деца от двете племена, двата вътрешни етнически структури на единния народ. Виждаме колко находчиво и сакрално са изразени тези идеи в двата триъгълника – те лежат по равно върху двата маказа, символизиращи двете двойки  от различните родове.  И отново утвърдените полови възможности на това раждане – момче или момиче. И отново виждаме брилянтната символика  – не отразяваща половете, а възможността за тяхното раждане.
Когато булката е дарявала своите сватбари – членовете на двете семействата  и всички техни сродници, тя е давала символично такива дарове, които да отразяват личното й отношение към роднините. Ако например, младоженецът има три сестри, от които Първата е омъжена вече и има семейство, Втората е сгодена, но няма лично семейство, а  Третата е още девойка, то тя ще подари престилки на трите, но с различни по съдържание и символика украсни орнаменти, които да отразят нейните лични пожелания и отношение към тях.
На Първата, която е вече омъжена и има деца ще подари престилка със символите на Канатица, Голяма канатица и Велика канатица, защото тези символи изразяват нейното пожелание семейството й да се разрасне в голям род и народ. Това е пожелание за плодородие, за раждаемост и символично безсмъртие на рода.
На Втората, която е сгодена, но още не е станала съпруга, ще подари престилка със символите на Сватба и Канатица, което ще изрази нейното пожелание годеницата да стане булка като нея и да създаде семейство.
На Третата сестра на младоженецът ще подари престилка, в която преобладават символите Маказ и Голям маказ, защото те означават Годеж и Сватба, тоест ще й пожелае стане като нея булка и съпруга.
Тези три символични дарения са строго ориентирани към семейното състояние на сестрите и онова, което им предстои да развиват в своя живот на съпруги и майки.
Ако на Сватбата присъстват високопоставени  хора – боляри, багаини и т.н. от рода или племето, булката ще им подари дарове със символите на Великата Канатица и Великата Бабица, които отразяват  социалното им положение и родоначалието им в народа, тяхната роля на Бащи и Майки на родове.
По носията, по украсните елементи по нея е можело да се разпознае социалният статус на човека, който носи дрехата. Моми, ергени, годени или женени – всички са носели своите дрехи, на които са били бродирани символите на тяхното социално положение.
А на някой от тях, Канът или Ан Колобърът, например, ще сложат и знака на Костенурката – Планетната Бабица със знака Годеж, която виждаме на тъканите от Котленските килими.
Фолклорното изкуство не е продукт на личностна естетика и творческа интерпретация, а предаване на родова памет – СЕМАНТИКА – на древно знание, предадено чрез културните традиции на етноса.
Днес ние разгледахме само частица от БЪЛГАРСКОТО НАРОДНО СЕМАНТИЧНО ЗНАНИЕ.

25.11.2011 год.

Допълнения:
ЕЛБЕТИЦА – Четвърто ниво на разлагане на светлината (Принц) в килимарството и шевиците.


Създадено: 14.01.2012 : 09:44
Обновено : 14.01.2012 : 09:44
Категория : Публикации
Страницата е посетена 25907 пъти


Версия за печат Версия за печат

Информация
Официален сайт на Спас Мавров. https://www.facebook.com/spas.mavrov 
^ Нагоре ^