Речник на сакралните думи в Тангризма

Учението на ТангРА

Тангризмът, Учението на българите преди Християнството, представлява система за обу­чение и развитие на съзнанието на хората. То няма никакви допирни точки с канонизацията и ритуализацията на религиите, каквито ги позна­ваме днес и не задължава с нищо своите последо­ватели извън спазването на Завета. Тангризмът, като духовно Учение, зачита напълно душевната и лична свобода на хората, затова няма никакви канонизирани изисквания към вероизповеданието на членовете на държавата (саракта). Всички трябва само да спазват Завета за отношенията между хората, практикувайки своето лично вероизповедание, така че да не накърняват душевния живот на другите.

Танг РА е Универсалният жизнен принцип на Вселената, който наричаме Бог Отец, Отец на Живота, Бог на българите и хората. Класифици­рането му като Бог, Небесен Отец на Вселената (Универсума) и всички форми на нейното развитие, включително човечеството, прави всички хора равноправни братя и сестри, което ясно се изразя­ва в неговия единствен Завет: Душа-душа да не по­робва и Дух-духа да не подвежда! С името Танг РА (Тангра) в Българската устна колобърска традиция се илюстрира Централното Слънце на нашата Все­лена, звездата Алциона (алфа) от съзвездие „Квачката с пиленцата" или „Плеяди", както е известно днес в астрономията. Името Танг РА има следните фрактални значения:

ТАН - Небесата. Не нашето небе над планетата, а космосът - вселената с нейните Седем класа Небеса. Г - илюстрира понятието глаголя = говоря, изричам слово и РА - енергия - Творческата сила на Вселената.

Ярко доказателство за тангристкото схва­щане за братството между хората и правото им на лично вероизповедание е фактът, че в България има християнски храмове (II - III век) векове преди българите да приемат Християнството (IX век) и четири века преди да бъде то обявено за официал­на религия във Византия. Изключително високата толерантност на българите към другите етноси и техните духовни учения, е позволявала съвмест­ното им съжителство и изповядване на вярата, без това да е накърнявало личният им или социален живот. Учението е залагало на цялостното възпри­емане на света като единен организъм и обучение­то на личността към висшите състояния на съзна­нието и постъпките, в които Заветът Душа душа да не поробва е изключвал каквато и да е крайна агресивност между хората, а Дух-духа да не подвеж­да е довеждало, рано или късно, до НЕмислене на зло по какъвто и да е начин. С този свой Завет Тангризмът е превъзхождал и изпреварил всички други ре­лигиозни школи и системи, в които се изповядват поведенчески задължения и нормативи, водещи чес­то до фанатизъм и дори жестокост. Разбира се, ад­министративното и социално управление е имало своите строги системи за контрол, но те са били ответни мерки гарантиращи ограничаването на моралните деформации на определени хора или групи, такива живеещи в държавата.

Предложеният тук Речник на сакралните думи в Устната българска колобърска традиция е не само желание да се каже на хората какво колобърството е разбирало като духовност в обучението на българите, но и да изведе идейните и смислови съдържания на употребяваните понятия. Част от тях са безвъзвратно изгубени или умело скрити в библиотеки и хранилища, до които умишлено няма­ме достъп, затова ги предавам със съвременните им определения, както ми бяха обяснени от Колобъра Дойчо, моят обучаващ колобър в Българската устна колобърска традиция. Те, уверен съм, имат своите чисти или променени синоними във всички части на света, където Учението е присъствало, водило свой живот и предавало знанията и идеи­те си на хората. Надеждата ми е да подпомогнем съвременното преосмисляне и употреба на основ­ната общочовешка идея: Всички хора са деца на Универсума (Бога на Вселената) и затова брат­ството им е неоспоримо.

В Учението Тангризъм няма религиозни, маги­чески и каквито и да е култови практики, осигуряващи приоритетно обучение, водещо до владеене на сили, чрез които да се променим. Окултните ме­тоди са практика на тъмната ложа. Синовете на Слънцето, пратениците на Йерархията на Свет­лината, просветляват съзнанието си, вместо да залитат към мрачната страна на магията. Затова е нужно да имаме високо ниво на интелектуално и душевно просветление.

 

Сакралните думи в Тангризма

Сакралните понятия в Тангризма се образуват чрез сложна система, базирана на най-старата ези­кова система на земята наречена ОУКАЗ, но известна още и като Чентум атико (сто думи), която българите са владеели основно. Това е Пред Вавилонския език (ОУКАЗ), днес детерминиран и обогатен от лексикалната еволюция и култура на всички народи в света. Вавилонското разделение е най-великото събитие осъществено от хората в настоящата епоха на развитие с положителен характер. ОУКАЗ (или неговата форма Чентум ати­ко) е базовият, фундаментален трамплин, изстре­лял лeксикалната култура до развитието и усъвър­шенстването на човешкия език, реализиран в повече от 6000 разновидности. Той е базата на българскаma сакрална азбука, първичният вариант на Глаголи­цата, която има 42 символа, от които първите 36 илюстрират прецизно и смислово еволюционните процеси на човешкия ум, познание и съзнателност, а последните шест символа уведомяват колобърството за особено сложни и фундаментални про­цеси в еволюцията на планетата, човечеството и вселената. Българските просветители Кирил и Методий възпроизвеждат Глагoлистичната систе­ма, съобразявайки я и с езиковата характеристика на траките, които до този момент нямат единна държава и единна (обща) писмена система. Новообрaзyвaната Българска държава (българи и траки) е трябвало да има обединяваща езикова и писмена система, която да позволи между монотеизмът и държавността да няма никакви дисхармонии. Ези­ковата комуникация в монотеистичната държава е от изключително значение, особено като имаме предвид социалното и културно общуване между многобройните племена на траките и българите. Българите са имали отработени държавни, култур­ни и духовни системи в четирите свои държави преди завръщането им на Балканския полуостров. С основаването на новата държава настъпват слож­ни духовни трансформации при строго специфич­ните тракийски духовни практики, подчинени до този момент на тяхната политеистична мито­логична система - Орфизлмът - върхът, философия­та на Дионисиевите тайнства. Климент Охридски създава, въз основа на Глаголистичната система до знака Я, нова, олекотена и с не сакрална символика азбука, като умишлено пропуска последните шест знака, защото те са чисто колобърски дамги (зна­ци), нямат отношение към езиковата култура на хората и не се съдържат в сакралните космологични знания на траките.

Сакралните думи имат ролята да се внедрят в ума на човека, чрез разбиране и разграничения на смислови идеи, които да станат мисловна енергия за вътрешна съзнателна промяна. Ложата на Свет­лината не работи с магически сили, а чрез мощта на съзнателното действие. Трябва да владеем и про­меняме света чрез Мощта, а не чрез слепите Сили на природата, които в крайна сметка най-често носят пристрастията на личността. Всяко описа­но тук понятие може да стане личен инструмент за осъзнато движение по пътя на духовността. Всички понятия са идеи, смислови разграничения и вибрационни пособия. Когато те станат личен и съзнателен потенциал на мисленето ни, ще можем да схванем и мощта на промяната в себе си.

Българските сакрални съчетания в древ­ността, а и днес, се изграждат върху законите и фракталообразуването на символите от ОУКАЗ и Чентум атико. Това знание е сложно, затова няма да се спираме на него, но чрез фракталния анализ на свещените слова в този речник ще се опитаме да поясним как са съставени те в езиковата и писмена култура на българското колобърство. Колобрите на Словото са ни завещали тези невероятно красиви и дълбоко наситени със знания и смисъл понятия, всички те са част от Знанието съдържащо се в Учението на българския Небесен Отец ТангРА и са запазени и до днес в преданията на Българската устна колобърска традиция.

Цялата книга може да изтеглите от тук