Поезия
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
още | ![]() |
В безмълвието
Мек шум на листа. Тих намек за постеля. Кукувицата пее. |
Сълзите на очакването свършват. Идващият дойде. Всички пътища са сакрални. |
Млада жена |
на Микеланджело: |
Една голяма гъба белее. |
Ранена змия призовава шамана. |
Заснежените върхове плуват. |
Като пера от пречупено крило. Като роса върху есенен лист, като хайку отмиращ.... |
Гласът на нейното куче докосва сърцето ми. То все още ме обича. |
Радостният смях ечи. |
Бяла птица целува морето. |
на Верозене: |
Бледото момиче гледа |
Не от тук. Не от там. |
Листата шумят. |
Шуми на спомените водопада. |
Стреляй разум, |
Очите благовестят. Устните предизвестяват. Започвам да се безпокоя. |
Рибите дишат вода. |
Причудливите неща прииждат. Радостта на твоя глас в липсата си ме зазижда. |
Продъненото око на чеп |
Очите се смеят. Тялото на душата усеща, питонът има нежна кожа. |
Цифрите вещаят съвпадение. |
Портрет Внезапен трепет, долавя тялото ми идващата пълнота. |
Зимата навява тишината. |
На тичинките ведрото ухание, на изгрева искрящия ефир – в очите ти.... |
Четката плува в нощта. |
Изящно нежен е околният им ръб. Омаен дъх из тях шепти. Блажено е червилото. |
Излъчването ти сгрява снега. |
Сложи ме там. Сгуши ме в тях. Отнеси ме. |
на Бетовен: Жреците служат. Жреците обслужват. Жреците са жертвеник. А съдбата е Троя. |
Ослънчен хребетът прозовява. Ожарено стеблото тръпне, тръпне... Лозата търси ствол да се обвие. |
Бледата нощ се оглежда стаена и сластна. |
Сълзят очите на демоните на нощта. Рушат се тайнство и страх. Ръцете ти, ръцете ти... |