Поезия

 

още

 

В безмълвието

Мек шум на листа.
Тих намек за постеля.
Кукувицата пее.		 Сълзите на очакването свършват.
Идващият дойде.
Всички пътища са сакрални.
   

Млада жена
филцова шапка си слага.
Щастливо е огледалото.

на Микеланджело:
Интелекта е труд.
А знанието умора.
Посветени са мълчаливи.
   

 

Една голяма гъба белее.
Втора нараства близо до нея.
всички знаци радват шамана.

Ранена змия призовава шамана.
Ръцете обречени, галят знаците
додето съсъкът стане надежда.
   

Заснежените върхове плуват.
Ръката на майка ми потрепва
и утрото става оранжево.

 Като пера от пречупено крило.
Като роса върху есенен лист,
като хайку отмиращ....
   
Гласът на нейното куче
докосва сърцето ми.
То все още ме обича.

Радостният смях ечи.
Вибриращият смях заражда.
Опошлена душата мълчи.
   

Бяла птица целува морето.
Вълните угасват
удавени от песъчинките.

на Верозене:
Синьо – зеленото е спокойно.
Синьо – зеленото е начало.
учителите са хармонични.
   

Бледото момиче гледа
новата луна
и душата му предрича.

 

Не от тук. Не от там.
Като него –
нямаш истинско лице.
   

Листата шумят.
пеперудите целуват цветята.
Стъпките ти глъхнат.... глъхнат...

Шуми на спомените водопада.
Заслушани са
мъртвите листа.
   

Стреляй разум,
опъни тетивата някъде
сърцето чака стрелата.

 Очите благовестят.
Устните предизвестяват.
Започвам да се безпокоя.
   

Рибите дишат вода.
очите на рибите
отричат вълноломите.

 Причудливите неща прииждат.
Радостта на твоя глас
в липсата си ме зазижда.
   

Продъненото око на чеп
ме гледа съчувствено.
Отново вали.

 Очите се смеят.
Тялото на душата усеща,
питонът има нежна кожа.
   

Цифрите вещаят съвпадение.
Очите търсят знаците.
Хармония.

 Портрет
Внезапен трепет,
долавя тялото ми
идващата пълнота.
   

Зимата навява тишината.
Снежинките се стаяват.
Става топло.

 На тичинките ведрото ухание,
на изгрева искрящия ефир –
в очите ти....
   

Четката плува в нощта.
Сънят приижда и отминава.
Есен е.

 Изящно нежен е околният им ръб.
Омаен дъх из тях шепти.
Блажено е червилото.
   

Излъчването ти сгрява снега.
Отношението приижда
със стремежа на кълновете.

 Сложи ме там.
Сгуши ме в тях.
Отнеси ме.
   
на Бетовен:
Жреците служат. Жреците обслужват.
Жреците са жертвеник.
А съдбата е Троя.		 Ослънчен хребетът прозовява.
Ожарено стеблото тръпне, тръпне...
Лозата търси ствол да се обвие.
   

Бледата нощ се оглежда стаена и сластна.
Настървеният мрак открива страстите
и човекът потръпва.

 Сълзят очите на демоните на нощта.
Рушат се тайнство и страх.
Ръцете ти, ръцете ти...